Чосон: Разлика между версии

|герб = Coat of Arms of Joseon Korea.png

|национален_девиз = 대명천지 </br> Демьонг Чонджи </br> „Да бъде светлина на Земята и на Небесатаǃ“

|начало = 1392

|край = 1897

=== Японски нашествия ===

[[File:YiSunsin person.jpg|thumb|ляво|200px|Генерал И Сун-шин ([[28 април]] [[1545]]–[[16 декември]] [[1598]])]]

 

По време на Японските инвазии, военачалника [[Тойотоми Хидейоши]] в заговор да завладее династия Мин с португалски оръжия, използва Чосон като трамлин и нахлува с [[даймьо]] и армията им. Разделението на съда в Чосон, неспособността да се оцени военната ситуация и неуспешните дипломанически договоряния с [[Япония]] довеждат до лоша подготовка от страна на държавата. Използването на европейски оръжия от японците, остава по-голямата част от южния [[Корейския полуостров]] окупиран с месеци включително и днешните столици [[Пхенян]] и [[Сеул]]. Въпреки силната атака на Япония, благодарение на генерал И Сун-шин, отчасти най-вероятно образувалата се партизанска война и местната съпротива забавят нашествието. Адмирал И успешно установява контрол по вода, а китайците се включват с голяма войска, с което изблъскват японците. По време на войната Чосон изобретява много оръжия като огнената карта и корабът-костенурка. Отношенията на между Корея и Япония се въстановят до 1609 г.<ref name="easternspirit" />

След Японските нашествия, Чосон бил отслабен. От друга страна Нурхаци, вожд на [[Джурчени]]те, целял да обедини Манджурия в силна коалиция и която по-късно синът му Абахай преименувал на манджури. Нурхаци от своя страна изпраща до [[Китай]] „Седемте оплаквания“, чрез които започва да води военни конфликти. По това време на власт в Чосон бил петнайстият крал Кланхе, която изпаднал в тежка ситуация – и двете воюващи страни поискали помощ от страната. Първоначалното решение на крал Кланхе било Чосон да не подкрепи нито една от воюващите страни, но съдът се противопоставил остро на решението му, аргументирайки се, че без намесата на Китай по време на нашествията от страна на [[Япония]], Чосон щял да бъде разрушен.<ref name="books.google.bg2">[https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=ou-hq_FlQY4C&oi=fnd&pg=PR5&dq=East+Asia%0AA+Cultural,+Social+and+Political+History&ots=rJ0bZeEN5i&sig=d6oAheUS2th9dg6umDAYdpOVvY0&redir_esc=y#v=onepage&q=East%20Asia%20A%20Cultural%2C%20Social%20and%20Political%20History&f=false Източна Азияːкултурна, социална и политическа история]</ref> През 1623 Кланхе е свален от престола и заменен с Инджо, който прогонва всички подръжници на предишния крал и открито подкрепя Китай, но генерал И Глал организира бунт, който отслабва много северните граници. Въпреки това, крал Инджо решава да постави по-голяма военна сила в столицата, отколкото по северните граници. През [[1627]] година армията на Манджурия състояща се от 30,000 войници навлизат в Чосон, по северните граници те са подкрепени от янбан (държавните служители и офицерите), които били подръжници предишния крал Кланхе и същата година Чосон е принудена на приеме „братски“ отношения с Манджурското кралство. Въпреки победата на Чосон, крал Инджо не спира да се противи на вече установената династия Цин и император Абахай изпраща наказателин отряд от 120,000 цивилни. Победен Инджо е принуден да признае Цин като сюзерен, вместо Мин. Последвалия крал Хьоджон се опитва да си отмъсти, но така и не осъществява плановете си. <ref name="books.google.bg2" /> Като последница от поражението, Чосон трябвало да даде няколко принцесите си на регента, принц Доргон, които станали наложници. <ref name="books.google3">[https://books.google.bg/books?id=BRl1sWYShpcC&pg=RA1-PA200&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „Случки, които оформят днескашния свят“]</ref> <ref name="books.google4">[https://books.google.bg/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA892&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „The Great Enterprise: The Manchu Reconstruction of Imperial Volume 1“]</ref>

 

 

== Късен период ==

През 1895 Китай официално признава поражението си и подписва договора Шимоносеки, който гарантира несависимостта на Корея от Китай. Това е плюс на Япония, с който да подчини държавата. Съдът на Чосон смята, че Корея трябва да отстоява независимостта си и обявява „Корейската империя“, приема реформата Глангму през 1897, а крал Годжон е титлуван като император. Технически обявяването на края на династията се смята, когато името е променено, но след това Чосон продължава да властва.

 

 

== Източници ==