Разлика между версии на „Национален антропологичен музей“

редакция без резюме
(снимка / commonscat)
}}
 
'''Националният антропологичен музей''' е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към [[Българската академия на науките]] и е под патронажа на [[Институт по експериментална морфология и антропология към БАН|Института по експериментална морфология, патология и антропология]] с музей към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на [[Министерство на външните работи на България|Министерството на външните работи]].
 
В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашитебългарските земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи по време на работата по подобна възстановка.
 
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи. иПо таканея се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.
 
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – [[Праистория]], [[Античност]], [[Средновековие]] и [[Възраждане]]. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им [[грацилизация]] (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във [[Варненски некропол|Варненския некропол]] (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] в центъра на гр. [[Враца]].
 
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе [[Калоян]] (1168 – 1207 г.), [[Самуил]] (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят[[чъргубиля]] [[Мостич]]. В музея могат да се видят още образите на възрожденците [[Захари Стоянов]], и [[Георги Раковски]], както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.
 
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/170/Antropologichen_muzej_BAN Национален антропологичен музей - град, София]</ref>.
 
== Източници ==
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|National Anthropological Museum, Bulgaria}}
* [http://www.iema.bas.bg/MuseumHistory.html/ Институт по експериментална морфология и антропология с музей при БАН]
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/cultural-tourism-2/132-2014-10-07-10-49-55 Информация и снимки за Национален антропологичен музей]
 
[[Категория:Музеи в София|антропологичен]]
[[Категория:Българска академия на науките]]
[[Категория:Антропологични музеи]]
[[Категория:Българска академия на науките]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]
[[Категория:Музеи в София|антропологиченАнтропологичен]]