Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 43.421
| гео-дължина = 26.451
| местоположение = България (Североизточна България)
| част-от = [[Източна Дунавска равнина]]
| връх = Канарата
| височина = 479.,3
| вид =
| възраст =
| карта-файл2 =
}}
'''Разградските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]], [[област Търговище|Търговище]] и [[Област Русе|Русе]]. Името на платото идва от разположеният в североизточните им периферии град [[Разград]].<ref name="грб">{{грб|401 – 402}}</ref>
 
Разградските височини се издигат в най-югозападната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между долините на реките [[Черни Лом]] (на запад и югозапад), която ги отделя от [[Поповски височини|Поповските височини]] [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (на север, североизток и изток), която ги отделя от [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]] и [[Самуиловски височини|Самуиловските височини]]. На юг, в района на село Дралфа се свързват с [[Лилякско плато|Лилякското плато]]. Максималната дължина на височините от северозапад на югоизток е 55- – 60 км, а максималната му ширина от североизток на югозапад – 20 – 20-25 км. Максималната височина е връх '''Канарата''' (479.3 м) е разположена в южната част на платото, на 2,7 км югоизточно от село [[Тръстика (Област Търговище)|Тръстика]], [[Община Попово]]. Около 1 км по-източно е в.Голямата липа (481.8 м)(43.4242 сш; 26.4709 ид), който всъщност е и най-високата точка.<ref name="грб"/>
 
Южните склонове на Разградските височини са по стръмни от северните, които се спускат полегато и са разчленени от десните притоци на река [[Черни Лом]] и левите притоци на [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] – [[Малки Лом]], [[Долапдере]] (Хлебаровска река) и др. В южната си, най-висока част височините се явяват вододел между басейните на реките [[Русенски Лом]] и [[Камчия]]. От тази най-висока част, около връх Канарата извират реките [[Бели Лом (река)]] и [[Малки Лом]] (от басейна на [[Русенски Лом]]) и [[Керизбунар]], ляв приток на река [[Врана (река)|Врана]] (от басейна на [[Камчия]]).<ref name="грб"/>
 
Разградските височини имат ерозионно-денудационен релеф, моделиран върху северозападния полегат склон на Севернобългарското сводово издигане. Плоското било е остатък от денудационна повърхнина. Изградено е от долнокредни варовико-песъчливи и мергелни пластове.<ref name="грб"/>
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски, тук-таме обрасли с редки гори от [[дъб]], [[цер]] и [[габър]]. Като цяло растителността е силно антропогенно изменена и големи части са заети от обработваеми земи.<ref name="грб"/>
 
В Поповските височини и по тяхната периферия са разположени 32 населени места, в т.ч 2 града и 30 села:
* [[Област Разград]] – 2 града ([[Разград]] и [[Цар Калоян (град)|Цар Калоян]]) и 14 села;
* [[Област Търговище]] – 12 села;
* [[Област Русе]] – 4 села.<ref name="грб"/>
 
През Разградските височини преминават 5 пътя от Държавната пътна мрежа:
* В северната, ниска част, от село [[Писанец]] до [[Разград]], на протежение от 27,8 км участък от първокласен път № 2 [[Русе]] – [[Разград]] – [[Шумен]] – [[Варна]].;
* В източната част, от село [[Манастирско]] до [[Разград]], на протежение от 15,3 км участък от второкласен път № 49 [[Търговище]] – [[Разград]].;
* В най-северозападната част на височините, между селата [[Нисово]] и [[Кацелово]], на протежение от 17,6 км, участък от третокласен път № 202 от Държавната пътна мрежа [[Русе]] – [[Опака]] – [[Попово]].;
* В централната, най-висока част на височините от [[Разград]] до село [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]], на протежение от 28,9 км участък от третокласен път № 204 [[Разград]] – [[Попово]] – [[Антоново]].;
* В най-източната част на височините от [[Разград]] до село [[Студенец (Област Разград)|Студенец]], на протежение от 15,3 км участък от третокласен път № 206 [[Разград]] – [[Лозница (град)|Лозница]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
 
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 401 – 402.
 
[[Категория:Възвишения в България]]