Разлика между версии на „Самуиловски височини“

редакция без резюме
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 43.497
| гео-дължина = 26.893
| местоположение = България (Североизточна България)
| част-от = [[Източна Дунавска равнина]]
| връх = Петров камък
| височина = Петров камък 500.8
| вид =
| възраст =
| карта-файл2 =
}}
'''Самуиловските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]] и [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото идва от разположеното в центъра им село [[Самуил (село)|Самуил]].<ref name="грб">{{грб|425 – 426}}</ref>
 
Самуиловските височини се издигат в южната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (на югозапад), която ги отделя от [[Разградски височини|Разградските височини]] и [[Овче поле (България)|Овче поле]] на юг. На изток, в района на село [[Иглика (Област Шумен)|Иглика]] се свързват с [[Войводско плато|Войводското плато]] (Сърта), а на север плавно се понижават към [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]]. Дължината на височините от запад на изток е около 35 км, а максималната им ширина в средата от север на юг – 10- – 12 км. Максималната височина е връх '''Петров камък''' (Сърта, 500.,8 м), разположен в източната част на височините, на 1 км североизточно от село [[Капитан Петко]], [[Община Венец]].<ref name="грб"/>
 
Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към [[Овче поле (България)|Овче поле]] и долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.<ref name="грб"/>
 
Самуиловските височини се явяват важен хидрографски възел в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между реките течащи на север и северозапад към река [[Дунав]] и на юг и югоизток към [[Камчия]] и [[Провадийска река]]. От тях извират и текат на север към [[Дунав]] реките [[Царацар]] с притоците си [[Война (река)|Война]] и [[Чаирлък]], [[Сенковец]] с притока си Ясенковец и [[Канагьол]] (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират [[Провадийска река]] с притока си [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] и река [[Пакуша]], ляв приток на [[Врана (река)|Врана]], от басейна на [[Камчия]]. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]].<ref name="грб"/>
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.<ref name="грб"/>
 
През Самуиловските височини преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
* В източната, най-висока част на височините, между селата [[Венец (Област Шумен)|Венец]] и [[Страхилица]], на протежение от 7,5 км участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.<ref name="Лесовогрб"./>
* В най-западната част, от [[Разград]] до село [[Ясеновец]], на протежение от 7,8 км участък от третокласен път № 205 [[Разград]] – [[Исперих]].<ref name="грб"/>
 
От северозапад на югоизток по билото на височините преминава участък от трасето на жп линията [[Русе]] – [[Каспичан]] – [[Варна]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
 
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 425 – 426.
 
[[Категория:Възвишения в България]]