Сливенска планина: Разлика между версии

| връх = [[Българка (връх)|Българка]]

| височина = [[Българка ()|Българка]] 1180,5

'''Сливенска планина''' е [[планина]], дял от [[Стара планина|Източна Стара планина]], в [[Област Сливен]], северно от [[Сливенска котловина|Сливенското поле]].<ref name="грб">{{грб|447}}</ref>

Сливенска планина се издига в западната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с дължина около 25 km и ширина до 20 km на запад и 5 km на изток. На запад прохода [[Вратник]] (1050 m) и долината на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Бяла река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишката планина]] на [[Стара планина|Средна Стара планина]], а на север долината на река [[Луда Камчия]] — – от [[Котленска планина]]. На изток и югоизток Сливенският проход и долината на Сотирска река (ляв приток на Тунджа) я отделят от [[Стидовска планина]] и планината [[Гребенец]], части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]. На юг със стръмни и скалисти склонове се спуска към ниското и равно [[Сливенска котловина|Сливенското поле]].<ref name="грб"/>

От долината на [[Асеновска река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) планината се дели на две части: североизточна и югозападна. Североизточната част е по-висока, с по-остри форми и по-импозантна, като тук се издига най-високият връх на планината [[Българка (връх)|Българка]] (1180,5 m), който се явява и най-високата точка на цяла [[Стара планина|Източна Стара планина]]. Югозападната част е по-ниска и с по-закръглени форми — – най-висока точка Йорданов връх (1072,7 m).<ref name="грб"/>

Изградена е от пермско-триаски кварцопорфити, триаски и горнокредни варовици, пясъчници и мергели и еоценски флашки седименти. Множество карстови форми — – пещери (Хайдушката пещера, Змееви дупки, Мочурите, Орлови дупки и др.), пропасти, сипеи и срутища. Почвите са канелени и кафяви горски. Северните и&#768;ѝ стръмни склонове към долината на река [[Луда Камчия]] са обрасли с гори от бук и дъб, а южните са скалисти, на места отвесни, оголени и силно еродирани. Тези склонове са известни като Сините скали.<ref name="грб"/>

По южното подножие на планината са разположени град [[Сливен]] и селата [[Сотиря]], [[Чинтулово]], [[Малко Чочовени]], [[Гавраилово]] и [[Селиминово]], а във вътрешността и&#768; — – [[Малко Чочовени]] и [[Въглен (селообласт Сливен)|Въглен]].<ref name="грб"/>

Източната, висока част на планината попада в природния резерват "Сините„Сините камъни"камъни“. Тук се намират летовищата "„[[Карандила]]"“ и "Даулите"„Даулите“. В средата на планината, на [[Асеновска река]] е изграден големият язовир "„[[Асеновец (язовир)|Асеновец]]"“, който снабдява с питейна вода град [[Сливен]] и множество села в района, а част от водите му се използват за производство на електроенергия и напояване.<ref name="грб"/>

* През средата на планината, от прохода [[Вратник]] до град [[Сливен]], на протежение от 27,9 km — – участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] — – [[Елена]] — – [[Сливен]] — – [[Ямбол]] — – [[Средец (град)|Средец]].;

* По източната и&#768; граница, през Сливенския проход от село [[Ичера]] до [[Сливен]], на протежение от 27,6 km — – участък от третокласен път № 488 [[Градец (Област Сливен)|Градец]] — – [[Ичера]] — – [[Сливен]].<ref name="грб"/>

По цялото южно подножие на планината преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — – [[Карлово]] — – [[Бургас]].<ref name="грб"/>