Грамада: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
масовизация
добавки
Ред 26:
Според разкази на стари хора, пашата в с.Грамада /днешния гр. Грамада/ имал трима сина – единият се казвал Урбаба, вторият – Бранко, а на третия името не е известно. Когато пораснали и били вече женени, Урбаба идва и се настанява на землището на с.Тошевци, а Бранко на землището на днешното с.Бранковци.
 
През лятото на 1950 година, по време на [[Колективизация в България|колективизацията]], 265 членове на новосъздаденото [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до [[Кулски събития|Кулските събития]] насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са изпращани на [[Принудителен труд|принудителна работа]] в кариерите при строежа на [[ВЕЦ „Китка“]] над [[Горни Лом]].<ref name="груев">{{cite book hrf| last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 142, 173}}</ref>
 
Самите Кулски събития започват в Грамада на 21 март 1951 година, когато жителите на селото нападат ТКЗС-то и си вземат обратно събраните в него добитък и инвентар. Намиращите се по това време в [[Кула (град)|Кула]] [[Тодор Живков]], секретар на [[ЦК на БКП|Централния комитет]], и [[Нинко Стефанов]], първи секретар на Окръжния комитет на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] във [[Видин]], отиват в Грамада, където е свикано селско събрание, и се опитват да убедят селяните да се върнат в ТКЗС, но са освирквани и се отказват. Живков дава нареждане на следващия ден добитъкът и инвентарът да бъде събран обратно, като за тази цел са извикани комунисти от съседното село [[Тошевци]]. Според някои свидетели той лично участва в това, заплашвайки с оръжие селяните. Мака имуществото да е конфискувано, почти цялото село подава заявления за напускане на ТКЗС и в него остават едва около 60 души.{{hrf|Груев|2009|186 – 188}}
 
== Икономика ==
Line 50 ⟶ 52:
=== Каменни чутури ===
{{обработка|енциклопедизиране}}
Каменни чутури – големи камъни с дупка в средата, много на брой. Има екопътека. Чутурите е природен феномен. Те заемат площ около 500 дка и наподобяват гора, изсечена на 50- – 60 см над земята. Това са вкаменелости, разхвърляни в безпорядък на разстояние от 2- – 3 до 10 и повече метра. Средната им дебелина е около 50 см в диаметър, но има и двойно по-големи. Всичките имат форма на прерязано дърво и отвор в средата, който продължава до основата им. В някои от тях са намерени въглени, което потвърждава предположението, че може би това са останки от „вкаменена гора“, но никъде направените разкопки не са установили наличието на корени. Чутурите са от плътна варовикова маса, примесена с кремъчни и кристални частици. Външната им част е неравна, като по цвят и форма наподобява кората на дърво. Техният произход и досега остава забулен в тайна.
 
Местността „Чутурите“ е с площ 18- – 20 дка. и представлява ниско изсечена вкаменена гора. Чуторите са обявени за природна забележителност (Заповед № 37/11.01.1968 г.) на Министерството на горите и горската промишленост. Една от целите на настоящия проект е тази „каменна гора“ да се реставрира, като се превърне в малък парк и да се запази и съхрани за идните поколения, а така също и опазване местообитания на застрашени, уязвими и редки растителни видове.
 
Изграденият 700 метров път, водещ към природната забележителност следва съществуваща пътека. В някои участъци тя е разширена и подравнена, а така също и почистена от изсъхнали дървета и прораснали храсти. Предпазен парапет за безопасно преминаване и три броя малки дървени мостове са построени за пресичане на реката. На определени места по трасето са изградени заслони с огнища и пейки за почивка, съобразени с изискванията за безопасност на използващите ги хора. Трасето е маркирано с табели и указателни знаци. Съществуващата пътека в някой участъци е подравнена и уширена, както и почистена от изсъхнали дървета и прораснали храсти. На едно място е изграден предпазен парапет за безопасно преминаване в този участък. За пресичане на реката са изградени три броя малки дървени мостове. На определени места по трасето са изградени заслони с огнища и пейки за почивка. Трасето е маркирано с табели и указателни знаци.
Line 60 ⟶ 62:
Пътят до местността „Чутурите“ предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания и редки растителни и животински видове. За всички градски жители от близки и по-далечни градове, вкаменената гора „Чутурите“ предлага релаксираща еднодневна разходка сред екологично чистата и недотам позната красива природа на Грамада, част от туристическа дестинация Видин – Грамада – езеро Рабиша – Белогарадчик.
 
На източната окрайнина на Маренска махала, осеяна с камъни от разна големина и форма, лежи една местност, която носи името „Чутурите“. Тази местност обхваща едно пространство от около 18- – 20 декара земна площ, която се заключава: на север до южния стръмен и скалист бряг на реката, на изток-до местността „Кленя“ – стръмен и широк дол, който води от юг към север и се открива в дола на грамадската река, а на юг и запад граничи с постройките на ТКЗС стопанство /кошари, сгради и др./
 
Самата местност съставлява продължение на околния равнинен терен, върху който са разположени сградите на земеделското стопанство, южната половина на селото и голяма част от селските ниви. Целият този дял земя има общ наклон от юг към север, където протича реката, а самото място на „Чутурите“ изглежда длаоб хлътнало и от него почва началото си стръмен дол към реката – Нешков дол.
 
Като се погледнат от далеч и от страни Чутурите правят впечатление на ниско изсечена гора, на височена 50- – 60 см. над земята. Едва като се навлезе в Чутурите, човек вижда, че това не е жива гора, каменна такава.
 
Едни от вкаменелостите са съвършено дабре запазени /цялостни/, други са доста пострадали от атмосферното влияние и от пакостната ръка на човека. Много от тия вкаменелости са отнесени в селото за стопански нужди.
Line 73 ⟶ 75:
 
== Личности ==
* [[Димитър Атанасов (агроном)|Димитър Атанасов]] (1894- – 1979) – агроном и фитопатолог
 
== Други ==
Язовир „Фарафун“, на около 1,5 км черен път от Грамада. Предлага спортен риболов.
 
== Бележки ==
<references/>
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5}}
 
== Външни препратки ==
Line 85 ⟶ 93:
{{Община Грамада}}
{{Портал|География|България}}
 
[[Категория:Грамада| ]]