|
Той е едно от 5-те деца в семейство на професор. Започва да следва математика и физика през 1902 г. в университета на Ерланген и защитава докторат през 1906 г., въз основа на който бива приет за асистент по физика на Артър Шустер (немски евреин) в университета в Манчестър. След пенсионирането на Шустер продължава при наследилия го [[Ърнест Ръдърфорд]]. Ръдърфорд преценява добре способностите на Гайгер и му възлага много повече изследователска работа, отколкото преподавателска.
ВПрез 1908 г. Ханс Гайгер създава гореспоменатия брояч. ВПрез 1909 г. заедно с новопостъпилия младеж Ърнест Марсдън провежда прочутия [[експеримент Гайгер-Марсдън]], който променя тогавашната представа за атома и посочва, че атомът има ядро. Една класация поставя експеримента сред 10-те най-красиви физични експерименти за всички времена<ref>[http://physics-animations.com/Physics/English/top10.htm Science's 10 Most Beautiful Physics Experiments, The New York Times]</ref>. През следващите две години Ръдърфорд успява да обясни теоретично експеримента и впрез 1911 г. предлага [[Модел на Ръдърфорд|планетарния модел на атома]].
ВПрез 1911 г. Гайгер и Джон Митчел Нътол формулират [[Закон Гайгер-Нътол|Закона Гайгер-Нътол]], според който константата на разпада на един радиоактивен изотоп може да се определи с енергията на емитираните алфачастициалфа-частици<ref>[http://en.wikipedia.7val.com/wiki/Geiger–Nuttall_law Geiger–Nuttall law]</ref>.
След завръщането си в Германия впрез 1912 г. Гайгер заема ръководни университетски постове последователно в имперското физико-технологично учебно заведение в Берлин, където се хабилитира, след това в Кил като професор (от 1925 г.), в Тюбинген (от 1929 г.) и отново в Берлин от 1936 г. до края на живота си. Лекциите му са увлекателни и атрактивни и в Берлинското техническо висше училище ги наричат „Вариете Гайгер“ <ref>[http://www.tagesspiegel.de/wissen/er-liess-die-atome-ticken/1054580.html „Той направи атомите да цъкат“, Er ließ die Atome ticken, ''Der Tagesspiegel'', 28.09.2007]</ref>. Посещават ги дори студенти от други факултети. От 1935 г. Гайгер е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“.
Гайгер оказва благотворно влияние върху младшите си сътрудници, най-известните от които са [[Джеймс Чадуик]], [[Валтер Боте]] и [[Валтер Мюлер]].
Младият Чадуик пристига от Манчестер в Берлин заедно с Гайгер и под негово ръководство развива експериментаторските си умения. Впоследствие в Англия открива неутрона и впрез 1935 г. получава [[Нобелова награда]] за това.
Боте работи под ръководството на Гайгер до 1925 г. и го наследява в Берлинската лаборатория след като Гайгер се премества в Кил. ВПрез 1924 г. двамата изследват [[ефект на Комптън|ефекта на Комптън]], потвърждават квантовата теория и създават [[метода на съвпаденията]] за регистриране на частици със зададени между тях корелации в пространството и времето<ref>ELKE MAIER, [http://www.mpg.de/4444655/S005_Flashback_092-093.pdf „Particle Billiards, Captured on Film“]</ref>. За този метод и направените с негова помощ открития Боте получава [[Нобелова награда]] впрез 1954 г. По това време Гайгер вече е починал.
Мюлер е докторант при Гайгер в университета на Кил. ВПрез 1928 г. двамата усъвършенстват датчика на Гайгеровия брояч, увеличават чувствителността му и той започва да разпознава и бета-лъчи, както и йонизиращи фотони. Новата подобрена версия е наречена на двамата – Гайгер-Мюлеров брояч, а [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] в Лондон присъжда на Гайгер медала Хюз (The Hughes Medal) за 1929 г.. Впоследствие Мюлер успешно работи като индустриален физик за различни предприятия в Германия, Австралия и САЩ.
Когато се пише за Гайгер, често се отправят критики за поведението му по време на нацисткия режим. Например, описва се как в Тюбинген, след като е бил помолен за помощ, той е отказал да се застъпи за уволнен колега, чиято майка била еврейка.
Като един от водещите учени в немската ядрена физика, впрез 1939 г. Гайгер е включен в състава на т.н. [[Уранов клуб]] (Uranverein). Клубът е част от нацисткия проект за създаването на [[атомно оръжие]], чийто еквивалент в Америка, в много по-големи мащаби, е [[Манхатън (проект)|проектът „Манхатън“]]. Поради липса на индустриален капацитет през последните години на войната обаче, в Германия не можа да бъде създадена [[атомна бомба]].
В интерес на справедливостта трябва да се спомене фактът, че в края на 1936 г. Ханс Гайгер, [[Вернер Хайзенберг]] и [[Макс Вин]] съставят меморандум, в който се опълчват срещу преследването на учените по страниците на национал-социалистическия печат, причиняващо отлив на студентите от специалностите теоретична и експериментална физика. Меморандумът е подписан от 75 физици и има успех. Атаките по вестниците спират.
Също така, след войната става ясно, че Гайгер се е застъпил за една студентка – половин еврейка (на основата, че баща ѝ е бил лекар по време на Първата световна война) и тя е могла да посещава лекциите му като слушател и да се дипломира при него впрез 1940!! г.<ref>Lieselotte Herforth, „Erinnerungen an meinen „Diplom-Vater“ – Hans Geiger wäre am 30. September 100 Jahre alt geworden“. In: ''Spectrum.13'', Heft 11, 1982, S. 29</ref>. [[Ернст Щулингер]] пък пише<ref>Ernst Stuhlinger, „Hans Geiger zum Gedächtnis 1882 – 1982“. In: ''Bausteine zur Tübinger Universitätsgeschichte'', Folge 2, Tübingen 1984, S. 167</ref>: „Едва много по-късно стана известно, че професор Гайгер тогава чрез своите приятелски връзки с Лорд Ръдърфорд и други влиятелни англичани е помогнал на някои от своите, принудени да емигрират, нещастни колеги да изградят едно ново съществуване в чужбина“.
През последните си години Гайгер е повален от остра форма на ревматизъм, придобит в окопите по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], и е принуден да работи у дома си. Постепенно усложненията от болестта надделяват и Гайгер умира на една все още добра за творчество възраст (63 години) на 24 септ. 1945 г.
Макар и неполучил Нобелова награда за своите приноси в науката, Ханс Гайгер увековечава името си с Гайгеровия брояч, който ,заедно с неговите по-нататъшни усъвършенствания ,е спасил или удължил живота на многобройни учени, специалисти, военни и редови хора, работили или попаднали в радиационна среда.
== Бележки ==
| 