Франсоа Трюфо: Разлика между версии

 

=== Зряло творчество ===

След този изблик на творческа енергия, Трюфо изглежда изпада в период на нерешителност. Всичките му по-късни творби, обаче, са крайно интимни и проучват темата за нещастно детство – трилогията за Доанел и „Дивото дете“, хроника за лекар от XVII век, който опитва да опитоми нецивилизовано дете – и чувствителни мелодрами за катастрофалните сблъсъци между срамежливите герои и безсрамните и еманципирани, обичащи да се налагат жени. Първата тема показва влиянието на филмовия творец [[Жан Виго]], с неговото безкомпромисно отношение към властта във всяка нейна форма, както и на [[Жан Реноар]], с неговото чувство за място и атмосфера и смесване на носталгия с внезапно избликнал хумор. Втората тема е повлияна в голяма степен от американския „черен роман“ – морално разпадащите се герои на [[Уилям Фокнър]], садистичните гангстери на [[Мики Спилейн]], които са хипнотизирали френските романисти от [[Жан-Пол Сартър]] до днешни времена. Някакъв култ към героя се забелязва в дългите публични разговори на Трюфо с английско-американския филмов ветеран [[Алфред Хичкок]], на чиято работа той се възхищава. От игралните филми на Трюфо само „[[451 градуса по Фаренхайт (филм от 1966)|451 градуса по Фаренхайт]]“ (1966), филмова версия на научно-фантастичния роман на [[Рей Бредбъри]], изпада от тези категории, макар че се отнася към американския стил и поетично-мелодраматичната форма.