Разлика между версии на „Дом Мансфелд“

редакция без резюме
Родът на графовете на Мансфелд дава множество епископи (два архиепископа) и рицари на златното руно. Сроден е с [[Дом Щолберг|графовете на Щолберг]], херцозите на Брауншвайг и Вюртмберг, князете на Анхалт, маркграфовете на Бранденбург и с кралската фамилия на Дания. Родът се прекратява по мъжка линия през 1780 г.
Името Мансфелд се споменава за пръв път през 973 г. Първият споменат граф през 1050 г. е Хойер, който се жени за Христина, дъщеря на граф [[Зигфрид II (Ваймар-Орламюнде)|Зигфрид II]] (1107–1124) от [[Графство Ваймар-Орламюнде|Ваймар-Орламюнде]] от род [[Аскани]]. Те основават ''род Мансфелд''. През 1069 г. [[император]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] му дава северен [[Хасегау]] като [[Comes|комитат]]. Неговият син [[Хойер I фон Мансфелд]] († 1115) е [[фелдмаршал]] на император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и започва да се нарича ''граф на Мансфелд''.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/mansfeld/mansfeld1.html ''Mansfeld family''], genealogy.euweb.cz</ref>
 
Родът има мини и право да сече монети. През 1229 г. с Бурхард I умира последният мъж от Мансфелдите. Чрез дъщеря му наследничка, София фон Мансфелд († сл. 1233) омъжена за Бурхард II/VI фон Кверрфурт († 1254/1258), графските собствености отиват на господарите на [[Кверфурт]]. От 1246 г. тази линия се нарича само ''граф фон Мансфелд''.
* Renate Seidel: ''Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlecht''s. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
* Hermann Größler: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Mansfeld,_Grafen_von ''Mansfeld, Grafen von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212–215.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==