Чичил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Кулски събития
Ред 15:
По време на [[Колективизация в България|колективизацията]] в селото е създадено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативно земеделско стопанство „Молотов“]] (ТКЗС) по името на съветския външен министър [[Вячеслав Молотов]].{{hrf|Груев|2009|123}}
 
През 1951 година Чичил става сцена на най-тежките и продължителни вълнения по време на [[Кулски събития|Кулските събития]]. Както в други съседни села, и тук ТКЗС-то е ликвидирано на 22 март, когато хората си прибират обратно събраните от тях животни и инвентар. На следващия ден шест души от селото са арестувани и отведени в [[Кула (град)|Кула]]. На 24 март близо двеста жени от селото отиват в града и провеждат демонстрации с искане за освобождаването им пред милицията и поделението на [[Гранични войски]], където са посрещнати доброжелателно от много от войниците, и в крайна сметка временно управляващияуправляващият града комунистически функционер [[Велко Семков]] е принуден да обещае арестуваните да бъдат освободени.{{hrf|Груев|2009|189 – 190}}
 
Междувременно намиращата се в района комунистическа деятелка [[Цола Драгойчева]] отива в Чичил и се опитва без успех да убеди селяните да се върнат в ТКЗС-то. След това там е изпратена специална група на [[Държавна сигурност]], извикана от [[Враца]], която задържа и подлага на продължителни изтезания участници в събитията, главно жени. Сред тях е непълнолетният Петко Иванов, който признава, че е написал над 100 от повече от хилядата молби за напускане на ТКЗС на свои съселяни, но Държавна сигурност се опитва с мъчения да го накара да признае връзки с [[Югославия|югославското]] [[Управление за държавна сигурност]]. Изпадналите в пълна изолация в селото двадесетина комунисти призовават той да бъде осъден на смърт, но семейството му подкупва прокурора и Иванов е осъден на две години и половина затвор. Присъди получават и други девет човека от селото. В продължение на месец, докато тече следствието, големи групи чичилчани редовно се събират пред милицията, настоявайки за освобождаването на арестуваните, докато повечето от тях са изселени в други части на страната.{{hrf|Груев|2009|190 – 191}}