|
| дата_избиране2 =
| брой_членове = 751
| парламентарни_групи = {{Br}}{{color box|#3399FF}} [[ЕНП]] (214) {{Br}}{{color box|#FF0000}} [[С&ДПЕС]] (189) {{Br}} {{color box|#FFFF00}} [[АЛДЕ]] (68) {{Br}}{{color box|#009900}} [[Зелените-Европейски свободен съюз]] (51) {{Br}}{{color box|#0000FF}} [[ЕКР]] (74) {{Br}}{{color box|#990000}} [[ЕОЛ-Европейска обединена левица]] (52) {{Br}}{{color box|#ff9900}} [[ЕСПД]] (41) {{Br}}{{color box|#999999}} [[ЕНС]] (40) {{Br}} [[независими]] (18)
| дата_основаване =
| избори =
'''Европейският парламент''', '''Европарламентът''' или '''ЕП''' е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на [[Европейския съюз]]. Заедно със [[Съвета на Европейския съюз]] той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият [[председател на Европейския парламент]] е италианският политик [[Антонио Таяни]] (ЕНП), който е избран на 17 януари 2017 г. за следващите 2,5 години.
ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото [[население]] на 28-те държави - – членки на [[Европейския съюз]]. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 751 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света - – 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като Европейска парламентарна асамблея а по-късно е преименувана на [[Парламент]].
== История ==
На 19 март 1958 г. в [[Страсбург]] се провежда първото заседание на [[Европейска парламентарна асамблея|Европейската парламентарна асамблея]]. Тя включва 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се говори на четири езика. Повече от петдесет години по-късно в Европейския парламент заседават 751 членове, а [[Официални езици на ЕС|официалните езици са 24]]. Институцията '''разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия'''.
След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на „Европейска парламентарна асамблея“, а от 30 март 1962 г. – на „Европейски парламент“ (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).<ref>http://www.europarl.bg/bg/at_your_service/publications.html</ref>
== Правомощия и функции ==
Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
* '''Процедура по назначаване на Европейската комисия '''- – Това ще бъде първият път, когато от държавите – членки на ЕС, ще се изисква да отчетат резултатите от изборите за Европейски парламент, преди да предложат кандидат за председател на Комисията. Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета
* '''Законодателни правомощия '''- – Членовете на ЕП са законодателите на ЕС: без тяхното участие и одобрение повечето от законодателните текстове на ЕС не могат да влязат в сила. С Договора от Лисабон от 2009 г. Парламентът получи истинска власт над последните области на политиката, в които преди това неговата роля беше само консултативна, а именно селското стопанство и гражданските свободи.
* '''Бюджетни правомощия''' - – Всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Европейския съюз трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет. Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки и през 1999 г. принуди цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.
* '''Демократичен контрол и надзорни правомощия '''- – Основна функция на всеки парламент е контролът и надзорът над другите власти, за да се гарантира демократична отчетност. Европейският парламент изпълнява тази функция чрез следните няколко начина: правомощия за номиниране, парламентарен контрол над ЕЦБ, Парламентарни разследвания, парламентарни въпроси
* '''Външна политика и права на човека '''- – Върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС) трябва да дава отчет на Парламента, който има право да бъде информиран и с него да се провеждат консултации по тази политика, а също така използва и бюджетните си правомощия, за да формира мащаба и обхвата ѝ. Одобрението на Парламента е необходимо за всяко разширяване на ЕС и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън ЕС. Членовете на ЕП посвещават и значителна енергия на въпроси, свързани с правата на човека и насърчаването на демократичните ценности навсякъде по света, като наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта е ежегодният акцент на работата на Парламента в тази област.
* '''Петиции''' - – ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на ЕП за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към [[Европейски омбудсман|европейския омбудсман]] — – независима инстанция, назначавана от Парламента — – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС. Петициите се разглеждат от '''Комисията по петициите към ЕП'''.<ref>http://www.elections2014.eu/pdfs/news/expert/presskit/20131112PKH24411/20131112PKH24411_bg.pdf</ref>
== Състав и членове ==
=== След изборите през 2004 г. ===
Общите избори за ЕП на ЕС в състав от 25 страни се провеждат през юни [[2004]] г. [[България]] и [[Румъния]], които влизат в ЕС на [[1 януари]] [[2007]] г., пряко избират своите евродепутати през 2007 г. - – България на 20 май, а Румъния - – на 25 ноември. Дотогава временно изпълняват функциите им предишните наблюдатели (с някои персонални промени). До средата на 2009 г., когато е края на мандата на Европарламента, България има 18 евродепутата, а Румъния - – 35.
Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са: [[Германия]] (99), [[Франция]], [[Италия]] и [[Великобритания]] (по 78), [[Испания]] и [[Полша]] (по 54), Румъния (35), [[Нидерландия]] (27), [[Белгия]], [[Чехия]], [[Гърция]], [[Унгария]] и [[Португалия]] (по 24), [[Швеция]] (19), [[Австрия]] и България (по 18).
Евродепутатите не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата „Европейска народна партия - – Европейски демократи“ (ЕНП-ЕД) с 275 евродепутати, следвана от групата „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ (С&Д) с 217 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа със 104, групата на Съюза „Европа на нациите“ с 44, групата на [[Зелени]]те / Европейския свободен алианс с 42 и др.
В началото на 2007 крайно десните, които дотогава са "незаписани"„незаписани“, образуват своя група в ЕП, наречена „Идентичност, традиция и суверенитет“ (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от 7 страни членки, в това число и България. През ноември 2007 г. обаче групата се разпада. Петимата евродепутати от румънската партия "Велика„Велика Румъния"Румъния“ се оттеглят от ИТС поради обидно за румънците изказване на италианската евродепутатка Алесандра Мусолини. По-късно същата партия губи местата си в ЕП, тъй като не успява да преодолее 6-процентната бариера на изборите в Румъния.
=== Избори за Европейски парламент през 2014 г. ===
[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_2014_Избори_за_Европейски_парламент_през_2014_(%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8FБългария) Изборите за Европейски парламент през 2014 година] в държавите - – членки на Европейския съюз се провеждат от 22 до 25 май. Откакто Хърватия се присъединява към ЕС през юли 2013 г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой е намален на 751 при изборите през 2014 г. и остава на това равнище завбъдеще. Членовете на ЕП представляват над 500 милиона граждани в 28 държави членки. Съгласно Договорите на ЕС местата се разпределят между различните държави въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност, което означава, че държавите с по-многобройно население имат повече места от онези с по-малобройно население, но последните имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността.
== Дейност ==
Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в [[Страсбург]], [[Франция]], а извънредните и допълнителни заседания - – в [[Брюксел]], [[Белгия]]. Европарламентът има офиси и в [[Люксембург]]. Съществува безпокойство по отношение на разходите, които се отделят за преместването на парламента и депутатите от едно място на друго по няколко пъти в годината.
== Седалища ==
Макар че обичайно [[Брюксел]] се възприема като столица на [[Европейския съюз]], тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи - – [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и [[Съвет на Европейския съюз|Съветът на Европейския съюз]], в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в [[Страсбург]]. Затова понякога неофициално го наричат "Парламента„Парламента от Страсбург"Страсбург“, като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят мнозинството от административните служители на ЕП, е разположен в [[Люксембург]] (преди години тук са се провеждани и пленарните сесии). ▼
▲Макар че обичайно [[Брюксел]] се възприема като столица на [[Европейския съюз]], тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи - [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и [[Съвет на Европейския съюз|Съветът на Европейския съюз]], в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в [[Страсбург]]. Затова понякога неофициално го наричат "Парламента от Страсбург", като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят мнозинството от административните служители на ЕП, е разположен в [[Люксембург]] (преди години тук са се провеждани и пленарните сесии).
В резултат на това парламентът прекарва всеки месец 4 дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.
На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди 20-на години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - – за редовното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км един от друг) са необходими 10 големи камиона и 30 работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - – самите депутати, техните съветници, служителите и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава инициатива вече е събрала над 1 милион подписа от граждани на Европа на [http://www.oneseat.eu/ www.oneseat.eu].
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
{{commonscat|European Parliament}}
| 