Уикипедия

Дъжд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки
добавки по ен:
Ред 10:
Съществуването на дъждове е наблюдавано или предполагано и на други планети, освен на Земята, като там дъждът може да бъде от вещества, различни от водата, като [[метан]], [[неон]], [[сярна киселина]] или дори [[желязо]].
 
== Образуване ==
== Механизъм и условия на образуване ==
[[Файл:Rain cloud swifts creek 0107.jpg|мини|Дъждовен облак и дъжд над [[Австралия]]]]
Дъждът като правило се образува в смесените облаци – предимно слоисто-дъждовните и високо-слоистите, които при температури под 0 °C съдържат преохладени [[капка|капки]] и [[лед]]ени [[кристал]]и. Когато се получи пренасищане по отношение на кристалите, се стига до тяхното увеличение при едновременното изпарение на капките. Ставайки по-големи и по-тежки, кристалите падат от облака, завличайки със себе си и преохладените капки. Когато навлязат в долната част на облака или под него, където температурата е 0 °C или над нея, те се топят, превръщайки се в дъждовни капки. По-малка роля в образуването на дъжда има сливането на отделните капки помежду им.
 
=== Водонаситен въздух ===
Дъждът съществува като явление само при определени условия. Те се състоят в това, че ниските слоеве на атмосферата могат да поддържат дадено вещество в две, дори три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] едновременно. На Земята това вещество е водата. На [[Титан (спътник)|Титан]] (спътникът на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]) това вещество е [[метан]]ът, който е в [[течност|течно]] и [[газ]]ово състояние, което води до метанови дъждове. На [[Венера (планета)|Венера]] например има сярнокиселинни дъждове, тъй като облаците там са предимно от сярна киселина. В миналото на Марс също е имало водни дъждове.{{hrf|membrana.ru|2008}}▼
{{раздел-мъниче}}
 
Въздухът съдържа в себе си водна пара, като количеството вода в даден обем сух въздух се измерва в грамове вода на килограм сух въздух (g/kg).{{hrf|Kempler|2007}}{{hrf|Stoelinga|2005|80}} Количеството влага във въздуха често се описва и чрез [[Относителна влажност на въздуха|относителната влажност]] – процентът от максималното количество водна пара, което въздухът може да съдържа при определена температура.{{hrf|American Meteorological Society|2000a}} Колко водна пара може да задържи даден обем въздух, преди да се насити (да достигне 100% относителна влажност) и да се превърне в [[облак]] (група видими малки водни и ледени частици, задържащи се над земната повърхност),{{hrf|American Meteorological Society|2000b}} зависи от неговата температура. По-топлият въздух може да поеме повече водна пара от по-студения преди да стигне до насищане. По тази причина един от начините за водонасищане на даден обем въздух е неговото охлаждане. [[Точка на оросяване|Точката на оросяване]] е температурата, до която даден обем трябва да се охлади, за да стане водонаситен.{{hrf|Naval Meteorology and Oceanography Command|2007}}
 
=== Коалесценция и фрагментация ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Разпределение на размера на капките ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Удари на капките ===
{{раздел-мъниче}}
 
== Видове дъждове ==
Line 85 ⟶ 96:
 
За разлика от тези дъждовни райони, на Земята съществуват области, които получават много малко дъждове. Те се наричат [[пустиня|пустини]] и се характеризират със сух климат. Въпреки това в пустините падат дъждове. Пустинните [[буря|бури]] са често явление. Дъждовете могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, те могат да бъдат много опасни, създавайки свлачища и разрушавайки всичко на пътя си. В същото време те могат да доведат до излизането на реки от коритата им и напояване на иначе безводни райони. Реки като [[Нил]], [[Хуанхъ]], [[Колорадо]] текат през пустини. Понякога след дъждове в пустинята се образуват [[езеро|езера]], които са плитки, временни и [[сол]]ени.
 
== Извън Земята ==
{{раздел-мъниче}}
 
▲Дъждът съществува като явление само при определени условия. Те се състоят в това, че ниските слоеве на атмосферата могат да поддържат дадено вещество в две, дори три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] едновременно. На Земята това вещество е водата. На [[Титан (спътник)|Титан]] (спътникът на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]) това вещество е [[метан]]ът, който е в [[течност|течно]] и [[газ]]ово състояние, което води до метанови дъждове. На [[Венера (планета)|Венера]] например има сярнокиселинни дъждове, тъй като облаците там са предимно от сярна киселина. В миналото на Марс също е имало водни дъждове.{{hrf|membrana.ru|2008}}
 
== Външни препратки ==
Line 94 ⟶ 110:
 
; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=relative+humidity&submit=Search | work = Glossary of Meteorology | year = 2000a | date = June 2000 | accessdate = 2010-01-29 | title = Relative Humidity | deadurl = no | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110707113357/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=relative+humidity&submit=Search | archivedate = 2011-07-07 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=cloud1 | work = Glossary of Meteorology | year = 2000b date = June 2000 | accessdate = 2010-01-29 | title = Cloud | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20081220034950/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=cloud1 | archivedate = 2008-12-20 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Hubbardbrook.org | work = Hubbardbrook.org | year = 2010 | url = http://www.hubbardbrook.org/pubs/pub_search.php | title = Search the HBES Publications | doi = 10.1029/2005JG000157 | accessdate = 2010-11-18 | lang = en}}
* {{cite web | last = Kempler | first = Steve | year = 2009 | work = daac.gsfc.nasa.gov | url = http://daac.gsfc.nasa.gov/PIP/shtml/atmospheric_water_vapor_or_humidity.shtml | title = Parameter information page | publisher = NASA Goddard Space Flight Center | accessdate = 2008-12-27 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071126083414/http://daac.gsfc.nasa.gov/PIP/shtml/atmospheric_water_vapor_or_humidity.shtml | archivedate = 2007-11-26 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Likens | first = G. E. | coauthors = F. H. Bormann | year = 1974 | title = Acid rain: a serious regional environmental problem | journal = Science | volume = 184 | issue = 4142 | pages = 1176 – 1179 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = membrana.ru | year = 2008 | url = http://www.membrana.ru/particle/12738 | title = На Марсе шли дожди | work = membrana.ru | accessdate = 2018-07-01 | lang = ru}}
* {{cite web | publisher = National Climatic Data Center | year = 2004 | work = ncdc.noaa.gov | title = Global Measured Extremes of Temperature and Precipitation#Highest Average Annual Precipitation Extremes | url = http://www.ncdc.noaa.gov/oa/climate/globalextremes.html#highpre | date = August 9, 2004 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Naval Meteorology and Oceanography Command | year = 2007 | url = http://www.navmetoccom.navy.mil/pao/Educate/WeatherTalk2/indexatmosp.htm | title = Atmospheric Moisture | accessdate = 2008-12-27 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090114165909/http://www.navmetoccom.navy.mil/pao/Educate/WeatherTalk2/indexatmosp.htm | archivedate = 2009-01-14 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Planetguide.net | year = 2011 | work = Planetguide.net | url = http://www.planetguide.net/book/chapter_2/water_cycle.html | title = The Water Cycle | accessdate = 2011-12-26 | deadurl = no | archiveurl = https://web.archive.org/web/20111226143942/http://www.planetguide.net/book/chapter_2/water_cycle.html | archivedate = 2011-12-26 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = rainforests.net | work = rainforests.net | year = 2009 | url = http://www.rainforests.net/variables.htm | title = Variables and Math | accessdate = 2009-01-04 | lang = en}}
* {{cite book | last = Stoelinga | first = Mark | url = http://www.atmos.washington.edu/~stoeling/WH-Ch03.pdf | accessdate = 2010-01-30 | year = 2005 | date = 2005-09-12 | title = Atmospheric Thermodynamics | publisher = University of Washington | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20100602004341/http://www.atmos.washington.edu/~stoeling/WH-Ch03.pdf | archivedate = 2010-06-02 | lang = en}}
 
[[Категория:Валежи]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъжд“.