'''Цветан Стефанов Петров (Цинцарски)''' е български електроинженер, специалист по електронноизчислителна техника и любител-краевед с две публикувани книги.
== Биография ==
Цветан Петров е роден на 26 декември 1940 г. в село Долна Гнойница (сега [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово, Обл. Враца]]). Завършва гимназия в гр. [[Монтана]] и електроинженерство във факултет „Радиоелектроника“ към [[Технически университет - София|ВМЕИ „Ленин“ - София]].
ВИнж. краяПетров е от българските инженери, които в много кратък срок трябваше да овладеят новостите в радиоелектрониката и от технологията с използане на 1960обемен монтаж и електронни лампи, да преминат към печатен монтаж на електронната апаратура, използване на нови схемни решения с внедряване на полупроводникови елементи и по-текъсно започвана интегрални схеми на базата на постиженията в микроелектрониката. Започва работа в края на 1960-те в Завод за изчислителна техника - София (ЗИТ) по внедряването и производството на първата серийно произвеждана в България електронноизчислителна машина [[ЗИТ-151]], по лиценз на Facom - Япония. ЗИТ-151 е изпълнена изключително с полупроводникови прибори - [[транзистор]]и и [[диод]]и. Година по-късно участва във внедряването и производството на ЕИМ от единната система за социалистическия лагер [[ЕС 1020]], която е от по-ново поколение и е изградена с [[Интегрална схема|интегрални схеми]] с ниска степен на интеграция. През 1980 г. в ЗИТ се усвоява и производството на ЗИТ 500Т и ЗИТ 500М - системи за цифрово-програмно управление (ЦПУ) за металорежещи машини по лиценз на японската фирма Fanuc (съответно фирмените изделия Fanuc 5T и Fanuc 5M). И двете електронни управления се внедряват в металорежещите машини, произвеждани от заводите на ДСО „ЗММ“. Петров работи по внедряването и техническото обслужване на ЦПУ в заводите на ДСО „ЗММ“, където след продължителна работа като зам.-директор и директор в предприятия от машиностроенето, се пенсионира през 2002 година като изп. директор на Институт за металорежещи машини и инструменти АД - (ИММИ), София.
Силно привързан към родния си край, след пенсионирането си Петров, в съавторство със Захари Илчев, подготвя краеведско изследване и през 2006 г. издава книгата „Разказ за Михайлово“.<ref>Маринова, Ирина. ''Представяне на авторски труд''. Родознание, год. XII, брой 1, 2007, с.69</ref> Изследванията си върху родовите връзки на фамилиите в родното му село от заселването до днес публикува през 2008 г. под заглавието „Родове от село Михайлово“. <ref>Маринова, Ирина. ''Втора авторска книга за село Михайлово''. Родознание, год. XIV, брой 1, 2009, с. 69.</ref>
