Грамада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
изселване |
||
Ред 26:
Според разкази на стари хора, пашата в с.Грамада /днешния гр. Грамада/ имал трима сина – единият се казвал Урбаба, вторият – Бранко, а на третия името не е известно. Когато пораснали и били вече женени, Урбаба идва и се настанява на землището на с.Тошевци, а Бранко на землището на днешното с.Бранковци.
През лятото на 1950 година, по време на [[Колективизация в България|колективизацията]], 265 членове на новосъздаденото [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. По това време 6 семейства (25 души) от селото са принудително изселени. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до [[Кулски събития|Кулските събития]] насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са изпращани на [[Принудителен труд|принудителна работа]] в кариерите при строежа на [[ВЕЦ „Китка“]] над [[Горни Лом]].{{hrf|Груев|2009|142, 173, 205}}
Самите Кулски събития започват в Грамада на 21 март 1951 година, когато жителите на селото нападат ТКЗС-то и си вземат обратно събраните в него добитък и инвентар. Намиращите се по това време в [[Кула (град)|Кула]] [[Тодор Живков]], секретар на [[ЦК на БКП|Централния комитет]], и [[Нинко Стефанов]], първи секретар на Окръжния комитет на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] във [[Видин]], отиват в Грамада, където е свикано селско събрание, и се опитват да убедят селяните да се върнат в ТКЗС, но са освирквани и се отказват. Живков дава нареждане на следващия ден добитъкът и инвентарът да бъде събран обратно, като за тази цел са извикани комунисти от съседното село [[Тошевци]]. Според някои свидетели той лично участва в това, заплашвайки с оръжие селяните. Мака имуществото да е конфискувано, почти цялото село подава заявления за напускане на ТКЗС и в него остават едва около 60 души.{{hrf|Груев|2009|186 – 188}}
| |||