Псуване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 8:
В „Български етимологичен речник“ ''псувам'' се свързва със [[славянски езици|славянското]] пес – [[куче]], по подобие на гръцкото циник (Κυνικός), също произхождащо от куче.
 
Друга етимология предлага българският историк [[Петър Добрев]] в „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“.<ref>Петър Добрев. „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“, ИК „Огледало“. 1995, стр. 123.</ref> като дава примери от [[пущунски език|пущунски]]: пецу, пцу – проклинам, поч – ругатня. В [[нуристански езици|нуристанските езици]] (езика [[кати (език)|кати]]) psov, psosti означава погубвам. В [[санскритски език|санскритски]] apras, apadh, палийски pisuna, pesuna – псувам, ругая, проклинам. В [[рушански език|рушански]] и [[хуфски|хуфски]] aqorat paδastōw – псувам. В [[осетински език|осетинси]] psъunе означава „отходно място“, което традиционно се смята за [[кавказки езици|каваказка]] заемка.

==Бележки==
<references/>