Карловицки договор: Разлика между версии

'''Карловицкият конгрес (1698-1699)''' е международен конгрес, свикан в [[селище]]то [[Сремски Карловци]] (днес [[Сърбия]]) за сключване на [[мирен договор]] между държавите, влизащи в състава на [[Свещена лига (1684)|"Свещената„Свещената лига"лига“]] ([[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Жечпосполита|Жеч-Посполита]], [[Руско царство|Русия]]) и претърпялата поражение във [[Голяма турска война|войните от 1683-99]] [[Османска империя]]. Правителствата на [[Англия]] и [[Холандия]], заинтересовани в освобождаването на силите на Хабсбургската империя пред назряващата [[Война за испанското наследство]], изпращат на конгреса свои официални посредници.

Карловицкият конгрес е предшестван от пораженията, нанесени на Османската империя във войната ѝ със страните от "Свещената„Свещената лига"лига“, сред които са разгрома на 120-хилядната турска армия при [[Битка при Виена|Виена от 1683 г.]], [[Азовски походи|Азов през 1696 г.]], [[Битка при Зента|Зента през 1697 г.]] Османската империя е принудена да сключи мир също така поради тежкото вътрешнополитическо положение, в което се намира. Сериозните противоречия между членовете на "Свещената„Свещената лига"лига“, проявили се по време на Конгреса и на предварителните преговори във Виена, особено противодействието на съюзниците срещу засилването на позициите на Русия в басейна на [[Черно море]], довеждат до това вместо общ договор да се сключат отделни мирни договори с Османската империя за срок от 25 години. Самата Русия сключва примирие.

По договора, подписан на 16 януари 1699 г., Жеч-Посполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и [[Подолия]] с крепостта Каменец. Територията на [[Молдова]], окупирана от войските на Жеч-Посполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между [[Тиса|р. Тиса]] и [[Дунав|р. Дунав]], голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават [[Пелопонес|п-ов Морея]], шест крепости в [[Далмация]] и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладяните от руски войски територии - – [[Азов]] и някои градчета по [[Днепър|р. Днепър]], а също [[Керч|п-ов Керч]]. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа "uti„uti possieletis"possieletis“ ("за„за всяка страна остава това, което е придобила"придобила“), крепостта Азов с прилежащите ѝ области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополският мирен договор от 1700 г.]]

"Съветска„Съветска военна енциклопедия"енциклопедия“ в 8 тома, т. 5.