Голяма турска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Леополд I → Леополд I (Свещена Римска империя), Митровица → Косовска Митровица |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| картинка = File:Vienna Battle 1683.jpg|250п
| описание = [[Битка при Виена|Битката при Виена]] (1683)
| период = [[1683]]
| място = [[Балкани]], [[Централна Европа]], [[Далмация]], [[Пелопонес|Морея]], [[Крим]]
| причина = османски поход към Виена
| повод = османски завоевания
| територия =
| резултат = решителна победа за християнските сили
| страна1 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px]] [[Османска империя]]<br/> [[Файл:Flag of the crimeans.svg|20px]] [[Кримско ханство]]
| страна2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Свещена Римска империя]]<br />
Ред 27:
| жертви2 =
}}
'''Голямата турска война''' или '''Война на Свещената лига''' е военен конфликт между [[Османската империя]] и някои европейски страни, обединени в [[Свещена лига (1684)|Свещена лига]].
Войната завършва със [[стратегия|стратегическа]] победа на европейските християнски сили над Османската империя. След [[битка при Виена|битката при Виена]] инициативата във вековния религиозен конфликт преминава в християнски ръце.
Още през февруари 1687 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против османците и да застанат на страната на Австрия.
▲Войната завършва със [[стратегия|стратегическа]] победа на европейските християнски сили над Османската империя. След [[битка при Виена|битката при Виена]] инициативата във вековния религиозен конфликт преминава в християнски ръце.
▲Още през февруари 1687 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против османците и да застанат на страната на Австрия.
На 11 септември 1687 г. в [[битка при Зента|битката при Зента]] [[Евгений Савойски]] окончателно прекършва османските амбиции за завоюване на [[Централна Европа]] посредством превземането на [[Виена]].
През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров,проф. д-р "Карпошовото въстание (1689 г.)", Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994]</ref>.▼
▲През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров,проф. д-р
Според османският хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, [[Призрен]], [[Тетово]], [[Щип]], [[Прищина]], [[Вълчитрън]], Косово, Нови Пазар, [[Косовска Митровица|Митровица]], [[Скопие]], [[Лесковац]], [[Чачак]], Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, Крива Паланка и Бела Паланка. Бойните действия северно от Крива Паланка са неблагоприятни за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг. ▼
▲Според османският хронист Силяхдар австрийците успяват да превземат Ипек, [[Призрен]], [[Тетово]], [[Щип]], [[Прищина]], [[Вълчитрън]], Косово, Нови Пазар, [[Косовска Митровица|Митровица]], [[Скопие]], [[Лесковац]], [[Чачак]], Балево, Догдже, Ужице, Пожега, Ягодина, Плевле, Нова Барош, Ургуб, Куманово, Рожай, Лебане, Пирот, Крушевац, Смедерево, Видин, Гроцка, Кобилич, Грегоница, Крива Паланка и Бела Паланка. Бойните действия северно от Крива Паланка са неблагоприятни за турската войска и че австрийците и техните съюзници не само са излезли победители, но и продължават настъплението си на юг.
{{мъниче}}
Войната завършва с подписването на [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]], последван от отделния [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополски мирен договор]] между Османската империя и Русия.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289
== Бележки ==
| |||