Страхил войвода: Разлика между версии

| име = Страхил

| портрет = dot.png

| описание = български хайдутин

| починал-дата = около [[1711]] г.

'''Страхил войвода''' е роден в с. [[Ветрен (град)|Ветрен]] в средата на [[17 век]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA284&lpg=PA284&dq=%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BBстрахил+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0войвода+%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BDветрен&source=bl&ots=Z4xpSMlhQX&sig=EPWCQ7swOmpcMiP1AXSKvMoSq5s&hl=bg&sa=X&ei=U3FCVfykII-d7gb9uIHgDg&ved=0CCQQ6AEwATgU#v=onepage&q&f=false История на българите, Издател TRUD Publishers, ISBN 9545284676, стр. 284.]</ref> Друга версия поставя родното му място в с. [[Овчарци]]. Войвода е на дружина от 200 души, като се занимава с хайдутство – започва атаки над заможните турци по пътищатата, обира кервани. Действията му се превърнали в заплаха за османската власт, поради което до кадиите на [[Пловдив]] и [[Пазарджик]] са изпратени нареждания да се образува мохамеданско опълчение за залавянето му. В помощ на наказателните отряди са придадени и отделни отряди конница. Наредено е заловените хайдути да бъдат наказвани незабавно. Веднага след получаването на съответните нареждания, двамата турски военачалници пристъпват към изпълнение на поставената задача. Страхил войвода обаче узнава за подготвяната дейност и взема съответните мерки за защита. По това време бунтуващите се българи започват да се стичат към [[Ниш]], накъдето се насочва и Страхил войвода.

Преследвачите правят опит да го настигнат в планините, но не успяват да го заловят и накрая се отказват от всякакво преследване. Страхил войвода се включва във въстанието, оглавено от [[Карпош]] в западните български земи. Всичко това му спечелва голям авторитет пред австрийските власти, които гледат на него като на личен представител на бунтуващите се българи с ранг на [[генерал]] в австрийската армия. Както свидетелстват летописите след това, Страхил войвода действа съвместно с 4 000 немци, [[маджари]] и хайдути в нападенията срещу [[Кюстендил]] на 20 март [[1690]] г. Бойният отряд напада варошата на Кюстендил по това време и подлага всички мюсюлмани на сеч. Османските духовници, начело със [[Зияде Ахмед ефенди]], се укриват във [[Фатих Мехмед джамия]], обаче всички биват изклани.