Уикипедия

Нова земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
|Площ = 83 000
|Площ на заливите =
|Най-висока точка = 1547
|Население = 2429
|Година = 2010
Ред 32:
}}
 
'''Нова земя''' ({{lang-ru|Новая Земля}}) е групаархипелаг, от острови (включителновключващ 2 по-големи острова – [[Северен остров (Нова земя)|Северен]] и [[Южен остров (Нова земя)|Южен]], разделени от тесния (2 – 3 km) проток [[Маточкин Шар]], и множество по-малки в [[Северния ледовит океан]]., Разделямежду [[Баренцово море]] на запад и [[Карско море]] на изток. Административно се отнасяпринадлежат към [[Архангелска област]], [[Русия]]. Общата площ на архипелага е около 83 000 km², а населението му е 2 429 души към 2010 г. Най-голямото селище е [[Белушя Губа]], с население от 1 972 души.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1]</ref>
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Общата площ на архипелага е около 83 000 km², а населението му е 2 429 души към 2010 г. Най-големият град е [[Белушя Губа]], с население от 1 972 души.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1]</ref>
От геоложка гледна точка, островите се явяват продължение на [[Урал (планина)|Урал]]ските планини.<ref name="nasa">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061011094505/http://www.visibleearth.nasa.gov/view_rec.php?id=5612|title=Novaya Zemlya, Northern Russia|publisher=NASA}}</ref> Те са изградени от палеозойски седименти (пясъчници, глинести шисти, конгломерати, варовици), пронизани на много места от габро-диабазови и по-рядко от гранитни интрузии. Широко са развити ледниковите, делувиалните, морските и торфено-блатните наслаги.
 
На островите са локализирани находища на [[манган]], [[олово]], [[цинк]] и [[сребро]]. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на [[природен газ]]. ▼
Нова земя се състои се от 2 големи острова – [[Северен остров (Нова земя)|Северен]] и [[Южен остров (Нова земя)|Южен]], разделени от тесния (2 – 3 km) пролив [[Маточкин Шар]], и много малки острови. От [[Геология|геологическа]] гледна точка, островите се явяват продължение на [[Урал (планина)|Урал]]ските планини. Североизточният край на Северния остров – [[нос Флисингский]] ({{lang-ru|мыс Флиссингский}}) е най-източната точка на [[Европа]].
 
Климатът на острова е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 m/s) и виелици. Температурата достига до −40° C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5° C на север до 6,5° C на юг. На самия архипелаг има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18° C в южните райони на острова.
 
Руските военновъздушни сили разполагат с база при селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], намираща се в южната част на Нова земя. Тя е била използвана главно за [[изтребител]]и, но също и за насочване на [[ядрени опити|ядрените изпитания]] в този район. Това е мястото, на което е изпитана и най-мощната [[водородна бомба]], „[[Цар Бомба]]“, на 30 октомври 1961 г.▼
 
== География ==
[[Файл:NovayaZemlya.A2003210.0840.250m.jpg|мини|Спътникова снимка на архипелата.]]
=== Брегова линия, релеф ===
Архипелагът се състои от два големи острова, разделени от протока [[Маточкин Шар]] и множество по-малки – площ около 1000 km². Двата основни острова са:
* [[Северен остров (Нова земя)|Северен остров]] – площ 48 904 km², койтоширина до 123 km. имаИма голяма [[ледена шапка]] и много активни [[Ледник|ледници]];▼
* [[Южен остров (Нова земя)|Южен остров]] – площ 33 275 km², койтоширина до 143 km. На него няма ледници и е покрит от [[тундра]].<ref name="columbia">Novaya Zemlya in: {{cite web|url=http://www.encyclopedia.com/topic/Novaya_Zemlya.aspx#1|title=The Columbia Encyclopedia, 6th ed.}}</ref>▼
 
На юг чрез протока [[Карски Врати]] архипелага се отделя от остров [[Вайгач]]. Североизточният край на Северния остров – нос Флисингский ({{lang-ru|мыс Флиссингский}}) е най-източната точка на [[Европа]].
Нова земя е продължение на северната част на планината [[Урал (планина)|Урал]]<ref name="nasa">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061011094505/http://www.visibleearth.nasa.gov/view_rec.php?id=5612|title=Novaya Zemlya, Northern Russia|publisher=NASA}}</ref> и вътрешността на островите е хълмиста. Архипелагът е отделен от континенталната част чрез [[Карски проток|Карския проток]]. Съставен е от два големи острова, разделени от протока [[Маточкин шар]], както и ред малки островчета. Двата основни острова са:
 
▲* [[Северен остров (Нова земя)|Северен остров]], който има голяма [[ледена шапка]] и много активни [[Ледник|ледници]];
▲* [[Южен остров (Нова земя)|Южен остров]], който няма ледници и е покрит от [[тундра]].<ref name="columbia">Novaya Zemlya in: {{cite web|url=http://www.encyclopedia.com/topic/Novaya_Zemlya.aspx#1|title=The Columbia Encyclopedia, 6th ed.}}</ref>
 
Бреговата линия на Нова земя е много назъбена. Това е зоната с най-голям брой [[фиорд]]и в Русия. Архипелагът разделя [[Баренцово море]] от [[Карско море]]. Най-високата точка ({{coord|75|10|N|57|50|E|}}) се намира на Северния остров и е висока 1547 m.
 
Бреговата линия по западното крайбрежие е силно разчленена. Това е зоната с най-голям брой [[фиорд]]и в Русия (заливите Рейнеке, Мечи, Незнайни и др.). По цялото протежение на двата острова се простира планински хребет с максимална височина '''1547 m''' ({{coord|75|10|N|57|50|E|}}), намираща се на Северния остров, в района на залива Норденшелд. Планините са дълбоко разчленени от речни и ледникови долини. В южните части на Южния остров релефът се понижава и преминава в слабохълмиста равнина с височина до 100 – 150 m. Повсеместно на островите е развита вечно замръзналата почва.
▲На островите са локализирани находища на [[манган]], [[олово]], [[цинк]] и [[сребро]]. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на [[природен газ]].
 
=== Климат ===
Климатът на островитеострова е арктически и суров. Зимата е студена, дългапродължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 m/s) и виелици. Поради, тазипоради причинакоето в литературата Нова земя често се нарича „Страна на ветровете“., Температуратаа достигамного често температурата пада до −40° C през зимата. Средната температура през март (най-студения месец) е от –14°С до –17°С по западния бряг и от – 19°С до –22°С по източния. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5° C на север до 6,5° C на юг. Годишната сума на валежите по западното крайбрежие на Северния остров е около 300 mm. По източното крайбрежие сумата на валежите е значително по-малка, а на покритите с ледена шапка вътрешни райони достига до 600 mm и повече и е предимно във вид на сняг
 
{{Климатична таблица
Line 115 ⟶ 111:
| ширина=auto
|}}
 
=== Води ===
Речната мрежа е слабо развита, особено на Северния остров. По-значителните реки течащи там са южно от залива Северна Сулменева – Гусиная, Матюшина, Промисловая и др. В югозападната част на Южния остров протича най-голямата река на архипелага – Безименна. През зимата реките на островите замръзват до дъно. Има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18°C в южните райони.
 
Около половината от площта на Северния остров е заета от ледници, като около 20 хил.km² се падат на голямата ледена шапка, простираща се почти на 400 km по дължина и до 70 – 75 km по ширина. Тук мощността на ледената покривка надминава 300 m. В редица места ледените езици се спускат в тесните фиорди или направо в морето, като образуват ледени бариери и дават началото на айсберги.
 
=== Флора и фауна ===▼
[[Екосистема|Екосистеми]]те на Нова земя се отнасят към биомите на арктическата пустиня и тундрата.<ref name="eko1">{{cite web|url=https://www.webcitation.org/6E6adYRva|title=Экосистемы полярных пустынь, тундр и лесотундр|work=Информационные ресурсы BioDat|publisher=biodat.ru}}</ref> Главна роля при образуването на [[фитоценоза]]та играят [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Последните са представени основно от рода [[кладония]], чиято височина достига 3  – 4 cm. Важна роля играят арктическите тревисти [[едногодишни растения]]. Врайоните до реките, езерата и заливите се срещат [[гъби]]. В най-голямото езеро на архипелага, Гусино, се намира популация на ''[[Salvelinus alpinus]]''.▼
 
На Нова земя живеят 6 вида пчели и 6 вида дневни пеперуди.<ref> Чернов Ю . И . Краткий очерк животного населения тундровой зоны СССР // Зональные особенности населения наземных животных. Москва.: 1966. с. 52  – 91.</ref><ref>Rasmont P. 1982. A propos des bourdons (Hymenoptera, Apidae) de la Corse // Bulletin de la Société Entomologique de Mulhouse , 4 : 49  – 61</ref><ref>Løken A.1973. Studies of scandinavian bumble bees (Hymenopt era, Apidae) // Norwegian Journal of Entomology , 20 (1): 1  – 218</ref><ref>Skorikov A. S. 1937. Die grönländischen Hummeln im Aspekte der Zi rkumpolarfauna // Entomologiske Meddelelser, 20: 37  – 64. </ref><ref name="Чернов">Чернов Ю.И., Татаринов А.Г. Дневные бабочки (Lepidoptera, Rhopalocera) в фауне Арктики // Зоол. журн. 2006. Т. 85, № 10. С. 1205  – 1229</ref><ref>Kuznetsov N.Ya. Some New Eastern and American Elements in the Fauna Lepidoptera of Polar Europe // Докл. АН СССР. Сер. A. 1925. С. 119  – 122.</ref><ref> Rebel H. Lepidoptera von Novaja Semlja // Rep. of the Scientific Results of the Norwegian Expedition to Novaya Zemlya. 1923. № 7. с. 3  – 15.</ref> Други разпространени видове са [[полярна лисица]], [[леминги]], [[бяла куропатка]] и [[северен елен]]. [[Бяла мечка|Белите мечки]], които се придвижват към южните райони с настъпването на зимата, представляват заплаха за местното население. Сред морските животни се забелязват [[гренландски тюлен]], [[пръстенчат тюлен]], [[морски заек]], [[морж]]ове и [[кит]]ове. Птиците са представени от [[чайкови]] и [[Тъпоклюна кайра|тъпоклюни кайри]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090727032045/http://evrozveri.ru/ Звери Европы]</ref>▼
 
== История ==
Line 135 ⟶ 141:
[[Файл:Kap Zhelanyia 2 2014-09-03.jpg|мини|Нос [[Желание (нос)|Желание]], най-северната точка на остров Северен.]]
[[Файл:Inostrantsewa-Gletscher 1 2014-09-05.jpg|мини|Ледник на остров Северен.]]
 
▲Руските военновъздушни сили разполагат с база при селището [[Рогачьово (Архангелска област)|Рогачьово]], намираща се в южната част на Нова земя. Тя е била използвана главно за [[изтребител]]и, но също и за насочване на [[ядрени опити|ядрените изпитания]] в този район. Това е мястото, на което е изпитана и най-мощната [[водородна бомба]], „[[Цар Бомба]]“, на 30 октомври 1961 г.
 
През юли 1954 г. Нова земя е обозначена като ядрен полигон, чийто строителство започва през октомври<ref name="khalturin_2005">{{cite journal|url=https://web.archive.org/web/20060908073452/http://www.princeton.edu/~globsec/publications/pdf/13_1-2khalturin%20NZ%201-42%20.pdf |title=A Review of Nuclear Testing by the Soviet Union at Novaya Zemlya, 1955 – 1990 |first=Vitaly I. |last=Khalturin |author2=Rautian, Tatyana G. |author3=Richards, Paul G. |author4=Leith, William S. |journal=Science and Global Security |volume=13 |issue=1 |year=2005 |pages=1 – 42 |doi=10.1080/08929880590961862}}</ref> и съществува през повечето време на [[Студената война]]. Полигонът Чьорная губа ({{coord|70.7|N|54.6|E|}}) се използва през 1955 – 1962 г. и 1972 – 1975 г.<ref name="khalturin_2005" /> Маточкин шар ({{coord|73.4|N|54.9|E|}}) се използва за подземни опити през 1964 – 1990 г.<ref name="khalturin_2005" /> Сухой нос ({{coord|73.7|N|54.0|E|}}) се използва през 1958 – 1961 г. и е мястото, където е детонирана „[[Цар Бомба]]“, най-мощното ядрено оръжие детонирано някога.<ref name="khalturin_2005" />
Line 149 ⟶ 157:
 
През 2009 г. е създаден национален парк [[Руска Арктика]] в северната част на архипелага.<ref>[https://web.archive.org/web/20101013220202/http://www.unepcom.ru:80/?go=razdel&level=2&cid=74 В России создан новый национальный парк „Русская Арктика“]</ref>
 
▲== Флора и фауна ==
[[Екосистема|Екосистеми]]те на Нова земя се отнасят към биомите на арктическата пустиня и тундрата.<ref name="eko1">{{cite web|url=https://www.webcitation.org/6E6adYRva|title=Экосистемы полярных пустынь, тундр и лесотундр|work=Информационные ресурсы BioDat|publisher=biodat.ru}}</ref>
 
▲Главна роля при образуването на [[фитоценоза]]та играят [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Последните са представени основно от рода [[кладония]], чиято височина достига 3 – 4 cm. Важна роля играят арктическите тревисти [[едногодишни растения]]. Врайоните до реките, езерата и заливите се срещат [[гъби]].
 
В най-голямото езеро на архипелага, Гусино, се намира популация на ''[[Salvelinus alpinus]]''.
 
▲На Нова земя живеят 6 вида пчели и 6 вида дневни пеперуди.<ref> Чернов Ю . И . Краткий очерк животного населения тундровой зоны СССР // Зональные особенности населения наземных животных. Москва.: 1966. с. 52 – 91.</ref><ref>Rasmont P. 1982. A propos des bourdons (Hymenoptera, Apidae) de la Corse // Bulletin de la Société Entomologique de Mulhouse , 4 : 49 – 61</ref><ref>Løken A.1973. Studies of scandinavian bumble bees (Hymenopt era, Apidae) // Norwegian Journal of Entomology , 20 (1): 1 – 218</ref><ref>Skorikov A. S. 1937. Die grönländischen Hummeln im Aspekte der Zi rkumpolarfauna // Entomologiske Meddelelser, 20: 37 – 64. </ref><ref name="Чернов">Чернов Ю.И., Татаринов А.Г. Дневные бабочки (Lepidoptera, Rhopalocera) в фауне Арктики // Зоол. журн. 2006. Т. 85, № 10. С. 1205 – 1229</ref><ref>Kuznetsov N.Ya. Some New Eastern and American Elements in the Fauna Lepidoptera of Polar Europe // Докл. АН СССР. Сер. A. 1925. С. 119 – 122.</ref><ref> Rebel H. Lepidoptera von Novaja Semlja // Rep. of the Scientific Results of the Norwegian Expedition to Novaya Zemlya. 1923. № 7. с. 3 – 15.</ref> Други разпространени видове са [[полярна лисица]], [[леминги]], [[бяла куропатка]] и [[северен елен]]. [[Бяла мечка|Белите мечки]], които се придвижват към южните райони с настъпването на зимата, представляват заплаха за местното население. Сред морските животни се забелязват [[гренландски тюлен]], [[пръстенчат тюлен]], [[морски заек]], [[морж]]ове и [[кит]]ове. Птиците са представени от [[чайкови]] и [[Тъпоклюна кайра|тъпоклюни кайри]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090727032045/http://evrozveri.ru/ Звери Европы]</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Архипелази в Северния ледовит океан]]
[[Категория:Острови на Русия]]
[[Категория:Нова земя| ]]
[[Категория:Ядрени полигони]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нова_земя“.