Нова земя: Разлика между версии

От геоложка гледна точка, островите се явяват продължение на [[Урал (планина)|Урал]]ските планини.<ref name="nasa">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20061011094505/http://www.visibleearth.nasa.gov/view_rec.php?id=5612|title=Novaya Zemlya, Northern Russia|publisher=NASA}}</ref> Те са изградени от палеозойски седименти (пясъчници, глинести шисти, конгломерати, варовици), пронизани на много места от габро-диабазови и по-рядко от гранитни интрузии. Широко са развити ледниковите, делувиалните, морските и торфено-блатните наслаги.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article084440.html «Большая Советская Энциклопедия» – Новая Земля, т. 18, стр. 50-51]</ref>

На островите са локализирани находища на [[манган]], [[олово]], [[цинк]] и [[сребро]]. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на [[природен газ]].

На юг чрез протока [[Карски Врати]] архипелага се отделя от остров [[Вайгач]]. Североизточният край на Северния остров – нос Флисингский ({{lang-ru|мыс Флиссингский}}) е най-източната точка на [[Европа]].<ref name="bse"></ref>

Бреговата линия по западното крайбрежие е силно разчленена. Това е зоната с най-голям брой [[фиорд]]и в Русия (заливите Рейнеке, Мечи, Незнайни и др.). По цялото протежение на двата острова се простира планински хребет с максимална височина '''1547 m''' ({{coord|75|10|N|57|50|E|}}), намираща се на Северния остров, в района на залива Норденшелд. Планините са дълбоко разчленени от речни и ледникови долини. В южните части на Южния остров релефът се понижава и преминава в слабохълмиста равнина с височина до 100 – 150 m. Повсеместно на островите е развита вечно замръзналата почва.<ref name="bse"></ref>

Климатът на острова е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 m/s) и виелици, поради което в литературата Нова земя често се нарича „Страна на ветровете“, а много често температурата пада до −40°C през зимата. Средната температура през март (най-студения месец) е от –14°С до –17°С по западния бряг и от – 19°С до –22°С по източния. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5°C на север до 6,5°C на юг. Годишната сума на валежите по западното крайбрежие на Северния остров е около 300 mm. По източното крайбрежие сумата на валежите е значително по-малка, а на покритите с ледена шапка вътрешни райони достига до 600 mm и повече и е предимно във вид на сняг.<ref name="bse"></ref>

Речната мрежа е слабо развита, особено на Северния остров. По-значителните реки течащи там са южно от залива Северна Сулменева – Гусиная, Матюшина, Промисловая и др. В югозападната част на Южния остров протича най-голямата река на архипелага – Безименна. През зимата реките на островите замръзват до дъно. Има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18°C в южните райони.<ref name="bse"></ref>

Около половината от площта на Северния остров е заета от ледници, като около 20 хил.km² се падат на голямата ледена шапка, простираща се почти на 400 km по дължина и до 70 – 75 km по ширина. Тук мощността на ледената покривка надминава 300 m. В редица места ледените езици се спускат в тесните фиорди или направо в морето, като образуват ледени бариери и дават началото на айсберги.<ref name="bse"></ref>