Линеен кораб: Разлика между версии

Преди Втората световна война линейните кораби влизат в състава на [[флот]]овете на всички големи морски държави. Линейните кораби построени в САЩ в периода на втората световна война са най-големите бойни кораби, превъзхождащи по водоизместимост [[самолетоносач]]ите от онзи период. Обаче в хода на втората световна война линейните кораби не оправдават възлагабитевъзлаганите на тях надежди. Артилерийските дуели между линейните кораби са сравнително редки, няма и генерални сражения между линейните сили с цел завоюване на господство по море. Линейните кораби се оказват много уязвими към удари на [[авиация]]та и [[подводница|подводните лодки]]. Използването на линейни кораби за разрушаване на брегови обекти и поддръжка на [[десант]]ите е много ограничено. Вследствие на това строителството на линейни кораби във всички страни в света след края на 1940-те години е прекратено, а малкото налични линкори са в бойния състав и крайно ограничено се използват до 1990-те години, макар [[СССР|съветските]]/[[русия|руските]] [[тежък крайцер|тежки крайцери]] от [[Крайцери проект 1144|проекта 1144 „Орлан“]] фактически също да се явяват линкори.

Линкор е съкратеноетосъкратеното име на възродения през 1907 г., в [[Военноморски флот на Русия|руския флот]], название на класа: „линеен кораб“, под влиянието на тактиката на използването в бой на ескадрените броненосци в [[Битка при Цушима|Цушимското сражение]]. Съществува мнение, че в Русия през 1907 г., названието на този клас бойни кораби, е отново учредено в памет на старинните дървени [[Линеен кораб (ветроход)|ветроходни линейни кораби]]<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/МЭСБЕ/Линейный_корабль Линейный корабль]//Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 4 т. – СПб., 1907 – 1909.</ref>. Първоначално се предполага, че за построените по-рано руски ескадрени броненосци и проектираният за руския флот броненосец от „[[Дредноут (клас кораби)|дредноутен тип]]“, ще се приеме [[линейна тактика|линейната тактика]] за използването в бой в състава на ескадрата, обаче от нея скоро се отказват. Фактически, през 1907 г. в руския флот към класа „линеен кораб“ са отнесени всички ескадрени броненосци довоенна постройка, ескадрените броненосци „преддредноутен тип“, със завършено построяване в хода на [[Руско-японска война|руско-японската война]] и проектираният ескадрен броненосец „дредноутен тип“.

АнглоезичничтАнглоезичният непълен аналог на руския термин „линкор“ – {{lang-en|battleship}} (дословно: боен кораб) произлиза по подобен начин – от английския термин, обозначаващ ветроходният линеен кораб. През 1794 г. термина {{lang-en|line-of-battle ship}} – ''кораб от бойната линия'' – съкратено е записан като {{lang-en|battle ship}}. Впоследствие той се употребява по отношение навсекина всеки един боен кораб. От края на 1880-те години неофициално него в [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралския Британски флот]] най-често започват да употребяват към [[Броненосец#Ескадрен броненосец|ескадрените броненосци]]. През 1892 г. прекласификацията в британския флот нарича с думата „battleship“ класа на свръхтежките кораби, където попадат няколко особо тежки ескадрени броненосеца.

За основоположник на новия порив в развитието на големите артилерийски кораби се считаетсясчита британскийбританския адмирал [[Джон Фишър (адмирал)|Джон Арбетнот Фишър]]. Още през 1899 г., командвайки [[Средиземноморски флот|средиземноморската ескадра]], той забелязва, че стрелбата с главния калибър може да се води на много по-голяма дистанция, ако се ориентиращ по плясъците от падането на [[снаряд]]ите. Но това кара да се се унифицира цялата артилерия, за да се избегне объркването в определянето на плясъците от снарядите на главния калибър и среднокалибрената артилерия. Така се ражда концепцията „само големи оръдия“ (ориг. „all-big-guns“), залегнала в основата на корабите от новия тип. [[Далечина на стрелба|Далечината на ефективната стрелба]] нараства с 10 – 15 до 90 – 120 [[кабелт]]ови (т.е. почти десеторно!).

Другите нововъведения, залегнали в основата на новия тип кораби, стават централизираното управление на огъня от единен общокорабен пост и масирано използване на електрически механизми и корабна електромрежа (в частност [[телефон]]на), повишаващи [[скорост]]та и [[групиране на попаденията|точността]] на насочване на тежките оръдия. Силно се усъвършенстват и самите оръдия вследствие прехода към [[бездимен барут]] и производството на оръдията от високоякостни стомани. Вече за пристрелкапрестрелка е достатъчен само главния кораб, а плаващите зад него кораби в [[килватерна колона|в килватера]] се ориентират по плясъците от неговите снаряди. Така, строя в килватерни колони отново позволява в Русия през 1907 г. да се върне термина ''линеен кораб''. В [[САЩ]], [[Англия]] и [[Франция]] термина „линеен кораб“ не е възраждан, а новите кораби продължават да се наричат „battleship“ или „cuirassé“. В Русия „линеен кораб“ си остава официалният термин, а на практика се утвърждава съкращението '''линкор'''.

Първият такъв кораб става английският „'''[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]'''“, името на който става нарицателно за всички кораби от този клас. Кораба е построен в рекордни срокове, излизайки на ходови [[корабни изпитания|изпитания]] на 2 септември 1906 г., – година и един ден след официалното си залагане. „Дредноут“ при водоизместимост от {{число|22500}} тона благодарение на за първи път използваната на толкова голям кораб [[съдова енергетична установка|силова установка]] от нов тип – [[Парна турбина|парната турбина]] – може да развива [[скорост на кораб|скорост]] до 22 [[възел (скорост)|възела]]. На „Дредноут“ са поставени 10 оръдия калибър 305 мм (поради бързането кораба е оборудван с двуоръдейните [[оръдеен купол|кули]] на достраяванитедострояваните по това време ескадрени броненосци заложени през 1904 г.). Вторият калибър на „Дредноут“ е [[противоминна артилерия|противоминен]] – 27 оръдия калибър 76 мм. Артилерия на средния калибър отсъства. Главното [[борд]]ово брониране на „Дредноут“ включва два отделни [[брониран пояс|бронепояса]]: [[водолиния]]та се защитава от 279-мм плочи над които до нивото на средната [[палуба]] върви 203-мм броня. Хоризонталното брониране се състои от две [[бронирана палуба|броневи палуби]], затварящи горния и долния ръб на бордовия броневи пояс. Горната бронева палуба на „Дредноута“, намираща се на нивото на средната му палуба, се простира от [[нос (корабоплаване)|форщевена]] до [[кърма (корабоплаване)|кърмовия]] [[траверса|траверс]] и представлява настилка от 18-мм меки стоманени плочи. Под нея, на нивото на долната палуба, между носовите и кърмовите [[барбет]]и преминава главната бронева палуба, състояща се от два слоя (25 + 18 мм) мека бронирана стомана. На разстояние около 3 м от външния борд тя плавно се спуска във вид на скос към долния край на главния броневи пояс. Кулите на 12-[[дюйм]]овите оръдия се защитават от 279-мм броня отпред и отстрани, имат 76-мм покрив и 330-мм тил. Цялостна бронирана надлъжна [[преграда (корабоплаване)|преграда]] липсва. Нейната функция изпълняват защитни 51-мм броневи екрани, разположени в района на артилерийските [[погреб за боеприпаси|погреби]].

Появата на „Дредноута“ прави всички останали големи броненосни кораби морално устарелиостарели. Това е от полза за Германия, започваща строителството на голям военен флот, – така тя може веднага да пристъпи към строежа на новите кораби.

Следващата серия британски дредноути – трите кораба на типа „[[Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“|Сейнт Винсент]]“, е заложена в периода 1907 – 1908 г{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|23|2}}. Явявайки се развитие на проекта „Белерофон“, те се отличават от тях основно по оръдията на главния калибър. Техните [[12″ морско оръдие Mark XI|305-мм оръдия]] имат дължина на [[цев|ствола]] 50 калибра, вместо 45 калибра на предшествениците. Така, британците се опитват да увеличат бронепробиваемостта на своите оръдия, но опита показва недостатицитенедостатъците на това решение. Бронепробиваемостта наростванараства едва с 3%, теглото на кулите се увеличава с 50 [[тон]]а, а точността на стрелба се снижава поради повишената вибрация на стволовете<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 75}}</ref>. Независимо от неуспеха с новите оръдия, следващата серия, включваща „[[Нептун (линеен кораб, 1909)|HMS Neptune (1909)]]“ и двете единици на малко отличавашияотличаващия се от него тип „[[Линейни кораби тип „Колосус“|Колосус]]“, също ги получават на въоръжение. Основното отличие на новите кораби, заложени през 1909 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|25 – 26|2}}, става различното положение на кулите, с цел да се осигури бордов [[залп]] с всички оръдия на главния калибър. Опита претърпява неуспех, – поради риск от повреди от дулните газове по [[надстройка (морски термин)|надстройките]] огън на борда реално може да се води само от осем от десетте оръдия на главния калибър<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 85}}</ref>.

В линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Орион“|Орион]]“, заложени 1909 – 1910 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|28|2}}, в количество четири единици, са използвани сериозни усъвършенствания. Линкорите за първи път имат [[13,5″ морско оръдие Mark V|343-мм оръдия]] с дължина на ствола 45 калибра, което дава солидно увеличаване на теглото на снаряда при повишаване на точността на стрелбата<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|место = СпБ|издателство = Галея-Принт|година = 2008|страници = 3|isbn = 978-5-8172-0132-1}}</ref>. Всичките пет двхоръдейнидвуоръдейни кули успешно са разположени по [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]], благодарение на което по борд вече действително могат да стрелят всичките десет оръдия на главния калибър<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 4}}</ref>. Бронирането се усилва, а водоизместимостта съществено нараства<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 16}}</ref>. По същество, това са първите британски линкор, проектирани без особена спешност и за това свободни от явните недостатъци на предшествениците<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 5}}</ref>. Слабостите на „орионите“ са ниската [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивост]] и слабата подводна защита<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 45}}</ref>.

Следващият проект германски линкори – типа „[[Линейни кораби тип „Кайзер“|Кайзер]]“, се оказва не развитие на предшестващите типове, а съвършенносъвършено нова разработка<ref>{{cite|автор = Мужеников В.Б.|заглавие = Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“. (1909 – 1918)|серия = |место = СпБ|издательство = Р.Р. Муниров|година = 2006|страници = 3|isbn = 5-98830-018-9}}</ref>. Височината на надводния борд на

Последните линкори, построени за кайзеровия флот, стават корабите от типа „[[Линейни кораби тип „Байерн“|Байерн]]“. Те са заложени 1913 – 1915 г., всичко четири единици, но в строя влизат само първите два. В тези линкори германските корабостроители се опитват да вложат всички технически достижения на онова време. Желаейки с един скок да преодолеят изотставането си от британските линкори по огнева мощ, германците решително преминават към максимално възможният към момента калибър. Въоръжението им се състои от осем нови 380-мм оръдия, разположени по линейно-терасовидната схема. Така, новите германски линкори не отстъпват по реална огнева мощ на най-новите британски противници. При това, линкорите от типа „Байерн“ превъзхождат своите противници по степеннтастепента на брониране и [[бойна устойчивост]].

Макар предложения да се строят линкори с еднородна артилерия да е издигана във Франция още през 1904 г., депутатите на [[Национално събрание (Франция)|Националното събрание]] предпочитат да разходват средствата основно за сухопътната армия, а в морето се разсчитаразчита на съюзният британски флот<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|место = СпБ|издателство = Муниров Р.Р.|година = 2007|страници = 3|isbn = 978-5-98830-025-0}}</ref>. В резултат, [[Въоръжени сили на Франция#Видове въоръжени сили|френския флот]] в края на 1900-те години се премества по бойна сила от второ място в света на четвърто<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|страници = 7}}</ref>.

Едва през 1909 г. са отделени средства за строителството на първите френски линкори, което започва в периода 1910 – 1911 г<ref name=autogenerated1>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|страници = 16}}</ref>. Всичко са заложени четири единици от типа „[[Линейни кораби тип „Курбе“|Курбе]]“. Въпреки господстващия тогава във френското корабостроене „бавнострой“, линкорите са построени достатъчно бързо, и към август 1914 г. те всички са строя. Обаче, по меркит наза 1914 г. проекта вече се счита за устарялостарял. 305-мм оръдия изглеждат вече слаби, в сравнение с чуждестранните аналози, а шестте двуоръдейни кули са разполобжениразположени не много удачно. При това оръдията имат прекалено малък ъгъл на възвишение, което намалява тяхната далекобойност<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|страници = 20}}</ref>. Броневата защита се оказва не напълно адекватна за новите снаряди, а мореходността е неудовлетворителна<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|страници = 18}}</ref>. Последното е свързано с ограничаването на водоизместимостта на линкорите, с оглед размерите на съществуващите във Франция по онова време [[Сух док|сухи докове]]<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Курбэ“. 1909 – 1945 гг.|страници = 8}}</ref>.

Следващата тройка линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Бретан“|Бретан]]“ по много повтаря типа „Курбе“, но носи десет от новите 340-мм оръдия<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Бретань“. 1912 – 1953 гг.|место = СпБ|издателство = Муниров Р.Р.|година = 2009|страници = 5|isbn = 978-5-98830-034-2}}</ref>. При това броя на стволовете в бордовия залп не се намалява<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Бретань“. 1912 – 1953 гг.|страници = 16}}</ref>. Всички тези кораби са заложени през 1912 г., но построяването им се проточва, поради започналата война, и линкорите влизат в строй през 1915 – 1916 г<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Бретань“. 1912 – 1953 гг.|страници = 6}}</ref>. По огнева мощ те превъзхождат предшественизитепредшествениците си, но имат и болшинството техни недостатъци<ref>{{cite|автор = Александров Ю.И.|заглавие = Линейные корабли типа „Бретань“. 1912 – 1953 гг.|страници = 69}}</ref>.

Тези кораби имат силна артилерия от 12 305-мм оръдия с отлична [[балистика]], поставени в четири триоръдейни кули в диаметралната плоскост по цялата дължина на корпуса<ref name="Е45">{{cite|автор = Васильев А.|заглавие = Первые линкоры Красного флота. „Марат“, „Октябрьская революция“, «Парижская коммуна|страници = 45}}</ref>. Скоростта им също е на високо ниво. Обаче, както става ясно още преди края на строежа, след опитните стрелби, проведени през 1913 г., броневата защита на линкорите от типа „Севастопол“ се оказва съвършенносъвършено неудовлетворителна. Фактически, всяко стълкновение със сериозен противник би било за руските кораби крайно опасно<ref name="Е46">{{cite|автор = Васильев А.|заглавие = Первые линкоры Красного флота. „Марат“, „Октябрьская революция“, «Парижская коммуна|страници = 46}}</ref>. Освен това, корабите се отличават с ниска мореходност, малка [[далечина на плаване]] и практически пълна липса на подводна защита<ref>{{cite|автор = Виноградов С.Е.|заглавие = Последние исполины Российского императорского флота|место = СПб|издателство = Галея-Принт|година = 1999|страници = 61|isbn = 5-8172-0020-1}}</ref><ref name="Е48">{{cite|автор = Васильев А.|заглавие = Первые линкоры Красного флота. „Марат“, „Октябрьская революция“, «Парижская коммуна|страници = 48 – 49}}</ref>. На Запад те са смятани за нещо средно между линкори и [[линеен крайцер|линейни крайцери]] и ги причисляват към специфичния клас „балтийски дредноути“<ref name="Ю1">{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact |место = Santa Barbara, USA|издателство = ABC-CLIO|година = 2004|pages = 102|isbn = 1-85109-410-5}}</ref>.

Към създаването на линкори от дредноутския тип [[Военноморски сили на Австро-Унгария|австро-унгарският флот]] пристъпва през 1908 г., след получаването на известия за залагането в Италия на линкора „Данте Алигери“<ref>{{cite| автор= Виноградов С.Е.| заглавие = Линкоры типа „Вирибус Унитис“|издание= Морская коллекция|година= 2001|брой= 3|страници = 2}}</ref>. Проекта е подготовенподготвен през 1909 г.<ref>{{cite| автор= Виноградов С.Е.| заглавие = Линкоры типа „Вирибус Унитис“|страници = 4}}</ref>, през 1910 г. се състоявасъстои залагането на първите два кораба от типа „[[Линейни кораби тип „Тегетхоф“|Тегетхоф]]“<ref group="Бележки">Също известни и като тип „Вирибус Унитис“.</ref>, през 1912 г. залагат още два<ref>{{cite| автор= Виноградов С.Е.| заглавие = Линкоры типа „Вирибус Унитис“|страници = 18}}</ref>. Пред конструкторите е поставена задачата да вместят максиммаксимaлна огнева мощ в ограничена водоизместимост. Характеристиките за далечина на плаване и мореходност са смятани за малозначими за линкори, предназначени да действат в [[Адриатическо море]]. Поставената задача до известна степен е изпълнена – линкорите от типа „Вирибус Унитис“ получават 12 мощни 305-мм оръдия, поместени в триоръдейни кули по линейно-терасовидната схема<ref>{{cite| автор= Виноградов С.Е.| заглавие = Линкоры типа „Вирибус Унитис“|страници = 30}}</ref>. Цената за солидното за сравнително неголемите кораби въоръжение става крайно плътната компоновка и намаленото по дебелина брониране. Главните недостатъци на проекта са малката устойчивост и съвършенносъвършено неудовлетворителната подводна защита<ref>{{cite| автор= Виноградов С.Е.| заглавие = Линкоры типа „Вирибус Унитис“|страници = 31 – 32}}</ref>.

Тенденцията за създаване на свръхдредноути не подминава и австро-унгарският флот. Към 1913 г. е подготовенподготвен проект за линкор под условното название „[[Линейни кораби тип „Ерзац Монарх“|Ерзац Монарх]]“<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 20}}</ref><ref group="Бележки">Също известни и като типа „Подобрен Тегетхоф“.</ref>. Водоизместимостта отново е ограничена, но бронята е усилена, скоростта остава на предишното ниво, а основното въоръжение трябва да бъде от новите 350-мм оръдия, разположени в дву и триоръдейни кули, по линейно-терасовидната схема. Четирите единици от този тип е планирано да се заложат през 1914 г., но започналата война проваля плановете на флота<ref>{{cite|автор = Greger R.|заглавие = Austro-Hungarian Warships of World War I|место = Shepperton, Surrey, United Kingdom|издательство = Ian Allan Ltd|година = 1976|pages = 25 – 26|isbn = 0-7110-0623-7}}</ref>.

Освен това, през 1913 г. Турция прекупува от [[Бразилия]] строящият се във Великобритания линкор „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“, преименувайки го на „Султан Осман I“<ref name="З2">{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|страници = 7}}</ref>. Линкора е подготовенподготвен за отплаване в Турция към 3 август 1914 г. с турски [[екипаж]], пристигнал в Англия, но на 2 август 1914 г. британското правителство реквизира кораба<ref>{{cite|автор = Langensiepen B., Geliryus A.|заглавие = The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923|pages = 18}}</ref>. В състава на Кралския флот той влиза като „Еджинкорт“<ref name="З2"/>.