ФК Шипченски сокол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Сокол}}
[[Файл:Varna - FC Shipchenski Sokol.jpg|мини|Групов портрет на спортистите и членовете на клуба, 1930-те години.]]
'''Шипченски сокол''' е футболен клуб от град [[Варна]]. Създаден е на 30 януари 1924 година, след обединението на ''„Български сокол“'' и ''„Шипка“''. В историята си веднъж печели [[Първенство_на_България_по_футбол|
== История ==
=== Ранни години /1916 – 1918/ ===
През 1916 г. група младежи от северозападните покрайнини на [[Варна]] се увличат по футболната игра.<ref>[http://www.spartak-varna.net/hist.htm История на Спартак (Варна)] spartak-varna.net </ref> Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта
===
▲През 1916 г. група младежи от северозападните покрайнини на [[Варна]] се увличат по футболната игра.<ref>[http://www.spartak-varna.net/hist.htm История на Спартак (Варна)] spartak-varna.net </ref> Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта "витязи" и момчетата решават да нарекат клуба '''Витяз'''. Поради липса на средства обаче не успяват да го регистрират. Въпреки това членовете на Витяз постоянно се увеличават и през 1918 г. вече има реални предпоставки клубът официално да започне своя живот.
Учредителното събрание се провежда на '''28 август 1918 г.''' Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен '''Сокол''' и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името '''Български сокол'''. Сформира се първия отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] като състезатели на [[Тича (отбор)|Тича]]. '''Български сокол''' бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време [[Тича (отбор)|Тича]]. През 1923 г. '''Български сокол''' е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името '''Шипченски сокол''', след обединение със спортен клуб '''Шипка'''.
=== Шипченски сокол /1924
[[File:Zdravko_Yanakiev.jpg|thumb|200px|Вратарят [[Здравко Янакиев]] с двете си дъщери и Царската купа]]
[[File:Spartak 1932.png|thumb|220px|Съставът на Шипченски сокол във финала на [[Държавно първенство по футбол|ДП]] срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] през 1932 г.]]
Обединението на '''Български сокол''' и '''Шипка''' става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г.<ref>[http://www.spartak1918.com/bg/history.php История на Спартак (Варна)] spartak1918.com </ref> За първи председател на '''Шипченски сокол''' е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена
След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често '''Шипченски сокол''' не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят '''Шипченски сокол'''. В отбора са селектирани младите [[Добромир Ташков]] и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 '''Шипченски сокол''' печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.
|