Разлика между версии на „Комикс“

13 байта изтрити ,  преди 1 година
м
форматиране: 6x нов ред, 10 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 6x нов ред, 10 интервала, тире (ползвайки Advisor))
'''Комикс''' ({{Lang-el|κωμικός, kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]с, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20-ти век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]и и [[танкубон]] стават много популярни. През 21-ви век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.
 
[[История на комикса|Историята на комикса]] следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата [[Ласко]]. В средата на 20-ти век комиксите се развиват в [[американски комикс|Съединените щати]], [[Западна Европа]] (особено във [[Франко-белгийски комикс|Франция и Белгия]]) и [[Япония]]. Историята на [[европейски комикс|европейския комикс]] може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник [[Рудолф Тьопфер]] от 30-те години на 19-те век. Комикса в Европа се популяризира през 30-те години миналия век със заглавия като „[[Приключенията на Тентен]]“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират [[супергерой|супергероите]]; персонажът [[Супермен]] се появява през 1938 г. Японският комикс ([[манга]]) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12-ти век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове ([[танкубон]]) се развиват след [[Втора световна война|Втората световна война]] благодарение на художници като [[Осаму Тецука]]. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20-ти век към тях се подхожда с по-голяма сериозност както в академичните така и в обикновените среди.
 
Терминът „комикс“ се използва в [[английски език|английския език]] като [[съществително]] в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието им и в оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теористите и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=2009-11-23}}</ref>
 
== Произход ==
 
[[Image:Relief Kolumna Trajana.jpg|thumb|150px|left|Последователни сцени на [[Траянова колона|Траяновата колона]]]]
[[Image:Adam and Eve by Lucas Cranach (I).jpg|250px|thumb|Различни истории от [[Библия]]та са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши]]
 
== Формати и видове комикси ==
 
[[Комикс стрип]]ът обикновено е кратък мултипанелен комикс, обикновено отпечатван във вестниците. В Щатите комиксите от делничните издания са разположени на един ред, докато тези от [[неделен комикс|неделния стрип]] са им дадени няколко реда. В началото на 20-ти век делничните стрипове са отпечатвани в черно-бяло, а неделните са обикновено цветни и заемат пълна страница.{{hrf|Booker|2014|xxvi–xxvii}}
 
Специализираните периодични комикс формати са разнообразни в различните страни. [[Комикс списание|Комикс книгата]], обикновено американски формат, е тънка периодика,{{hrf|Orr|2008|11}}{{hrf|Collins|2010|227}} най-често цветна.{{hrf|Orr|2008|10}} Европейските и японските комикс истории са на серии, издавани в списание, излизащо месечно или седмично в Европа.{{hrf|Johnson-Woods|2010|22}} Комиксите в Япония обикновено са черно-бели и се пускат на пазара всяка седмица.{{hrf|Schodt|1996|23}}{{hrf|Orr|2008|10}} Всеки брой се състои от стотици страници.{{hrf|Schodt|1996|23}}
 
{{панорама|Comics volumes - international comparison.jpg|800px|Различни комикс формати: японски комикси - – танкобон и по-малък бункобон (ляво); франко-белгийски комикси във формат A4 (по средата); графична новела от англоезична държава (дясно), които нямат стандартен формат}}
 
Формата на комикс книгата заема различни размери в различните държави. Европейският комикс албум е принтиран цветно{{hrf|Petersen|2010|214-215}} във формат А4.{{hrf|Grove|2010|24}}{{hrf|McKinney|2011|?}} В англоговорящите страни комикса с меки корици, съдържащ няколко истории, се заражда от колекционерските комикс издания, които събират в себе си няколко издавани комикса. Свързаните в части комикс поредици се наричат „графична новела“ или „графичен роман“ и се разпространяват в различни формати. Терминът „новела“ се асоциира предимно с художествената литература, но под това име се обединяват също така нехудожествени комикси и колекции от къси комикс истории.{{hrf|Goldsmith|2005|16}}{{hrf|Karp, Jesse|2011|4-6}} Японските комикси са събрани в части наречени „танкобон“, които се сериализирани с номер, подобно на списанията.{{hrf|Poitras|2001|66–67}}
 
Гагът или специалната рисунка за издание обикновено са разположени в самостоятелен панел, който съдържа текст или балончета. Различните дефиниции за комикси, които наблягат върху комикс сериите, изключват гага, рисунката или друга карикатура в един панел. Те могат да бъдат включени в определения, които разглеждат повече комбинацията между текст и рисунка.{{hrf|Harvey|2001|76}} Гаг карикатурите започват да се разпространяват в Европа през 18-ти и 19-ти век на страниците на издания, печатани в голям формат. Терминът „карикатура“ е използван за първи път за да опише тези рисунки през 1843 г. от британското хумористично списание „Пънч“.{{hrf|Harvey|2001|77}}
 
[[Уебкомикс]]а е комикс, разпространяващ се в интернет. Те имат възможност да достигат до голям брой публика. Новите читатели обикновено могат да имат достъп до тях с помощта на архивни части.{{hrf|Petersen|2010|234–236}} Интернет комикса може да бъде разположен в неопределен план, което значи че размера и формата на страницата нямат значение.{{hrf|Petersen|2010|234}}{{hrf|McCloud|2000|222}}
 
Някои смятат, че [[сториборд]]а{{hrf|Rhoades|2008|38}} и романите без думи са комикси също.{{hrf|Beronä|2008|225}} Филмовите студия, особено анимационните, често използват поредица от изображения като пътеводител на снимачния процес. Тези сторибордове не са считани за краен продукт и рядко са показвани пред публика.{{hrf|Rhoades|2008|38}} Романите без думи са книги, които използват последователността от изображение, за да представят разказа.{{hrf|Cohen|1977|181}}
 
== Библиография ==
 
=== Книги ===
 
* {{cite book |title= „The Early Comic Strip; Narrative Strips and Picture Stories in the European Broadsheet |last=Kunzle |first=David“ |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=University of California Press |location= |isbn= |pages=1450-1825 |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | author=Perry, George; Aldridge, Alan | title=The Penguin Book Of Comics | publisher=Penguin | year=1989 reprint with introduction | isbn=0-14-002802-1}}
 
=== Периодика ===
 
* {{Цитат периодика| last = Cohen | first =Martin S. | authorlink = | coauthors = | year =1977 | month =април | title =„The Novel in Woodcuts: A Handbook“ | journal =Journal of Modern Literature. Indiana University Press | volume =2/6 | issue = | pages =171–195 | doi = | id =3831165 | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Williams | first =Jeff | authorlink = | coauthors = | year =1994 | month = | title =„Comics: A tool of subversion?“ | journal =Journal of Criminal Justice and Popular Culture | volume =2(6) | issue = | pages =129-146 | doi = | id = | url =http://www.albany.edu/scj/jcjpc/vol2is6/comics.html | format = | accessdate = }}
 
=== Интернет ===
 
* Santos, Derek (1998) {{cite web | title=Comic History | work=The Comic Page | url=http://www.dereksantos.com/comicpage/index.html | accessdate=June 26, 2005}}