Иван Димитров Станчов: Разлика между версии

== Биография ==

Иван Станчов е роден на 18 декември 1897 г. в Санкт Петербург, Русия. Бащата [[Димитър Станчов]] е дипломат и политик. По това време български дипломатически агент в Русия, а майката е [[Анна Станчова]] (родена графиня дьо Грено).

До януари 1907 г. живее със семейството си в Санкт Петербург, след което се установява главно в [[Париж]] и [[София]]. През 1915 г. завършва [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския католически колеж]] в [[Пловдив]].

През 1917 г. е мобилизиран във [[Военноморски сили на България|флота]]. По-късно завършва [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]] в Княжево. През 1918- – 1919 г. работи като офицер за свръзка в качеството си на военен преводач на окупационните войски на [[Антантата]] във Варна. Едновременно с това сътрудничи на българското военно разузнаване.<ref name="Станчов87">Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 87.</ref> Участва в укриването българско оръжие, подлежащо на унищожаване от силите на Антантата.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 46.</ref> По същото време работи и в общинската администрация във Варна, където отговаря за настаняването на бежанци от Русия.

През 1923 г. завършва Право в Университета във [[Фрибур]], [[Швейцария]]. След 1923 г. живее предимно в [[Лондон]]. През януари 1924 г. постъпва на работа в химическата компания „Викърс“, която напуска през декември 1926 г., след отказа му да приеме британско поданство.

През 1928 г. постъпва на работа в българското [[Министерство на външните работи|Външно министерство]]. Първоначално е в шифровалния отдел, а по-късно в протокола. През 1931- – 1936 г. е на дипломатическа служба в [[Рим]] като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая - – като шарже д'афер.<ref name="Станчов87" /> През 1937- – 1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което, до юни 1944 г. е генерален консул в [[Галац]]. На този си пост подпомага преселването в България на компактни групи таврийски българи.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 174- – 176.</ref> Оказва съдействие и на местни [[евреи]], като им издава български паспорти.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 10, 198.</ref> През юли 1944 г. е назначен за генерален консул в [[Цариград]].