Гърци: Разлика между версии

Много от гърците по пристанията на Егейско и Черно море и по Дунава гворят чужди езици и заемат функцията на преводачи. През 1597 г. {{неясно|Морисън}} пише, че евреите и гърците „държат“ търговията на Турция. {{източник|Гърците, които сформиратоформят първиятпървия елит поот западен моделтип в Османската империя – пътешественици, търговци, книжовницкнижовници – са първите, които привличат вниманието на Европа върху съдбата на християните в България}}.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129 – 131|oclc=894636829}}</ref>

[[Гръцко национално-освободително движение|Гръцкото национално-освободително движение]] от ранния [[19XIX век]] води до образуването на самостоятелна държава на територията на [[древна Елада]] – [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция (1832)|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Този спор е причината за труда на [[Якоб Фалмерайер]] – „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на 19XIX век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през 6VI в. славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, населението с гръцко съзнание също е силно редуцирано вследствие на войните и асимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена от това население по островите, отново се разпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана [[рум миллет]], на чиято основа през 19XIX век се формира гръцката нация. Независимо от това, през 20XX век в Гърция се използват специфични термини за някои негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]), ''туркогласни гърци'' ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание. Днес в Гърция се приема, че съвременните гърци са преки потомци на древните [[елини]]. Същевременно официалните власти не признават съществуването на национални малцинства в страната, а само на езикови и религиозни такива.