Теодор Драйзер: Разлика между версии

| име-оригинал = Theodore Dreiser

| описание = американски [[писател]]

| жанрове = разказ, роман, есе

| направление = [[Натурализъм (литература)|натурализъм]]

| течение =

| известни творби = „Американска трагедия“ ([[1925]])

'''Теодор Херман Алберт Драйзер''' ({{lang-de|Theodore Herman Albert Dreiser}}, на [[Английски език|английски]] си произнася най-близко до '''Тиъдор Хърман Албърт Драйзър''') е [[САЩ|американски]] [[писател]], представител на [[Натурализъм (литература)|натурализма]], чиито романи реалистично обрисуват истинския живот в сурова светлина. Романите на Драйзер са били смятани за аморални, и той се бори през целия си живот срещу цензурата и популярния вкус. Всичко започва със „'''''Сестра„Сестра Кери'''''“Кери“([[1900]]). Чак през 1981 г. този роман е публикуван в неговия оригинален вид. Основната тема при Драйзер е конфликтът между човешки нужди и изискванията на обществото за материален успех.

През [[1892]] Драйзер започва да пише за ''[[Chicago Globe]]'', а после се премества на по-добра работа в ''[[St. Louis Globe-Democrat]]''. През [[1898]] той се жени за [[Сара Уайт]], учителка от [[Мисури (щат)|Мисури]], но бракът им е нещастен. На практика Драйзер се разделя с нея през [[1909]], но сериозно никога не търси развод. В собствения си живот Драйзер прилага принципа, че най-големият апетит на мъжа е половият – желанието за секс го кара да поддържа връзки с няколко жени наведнъж. Връзката му с [[Ивет Секей Истмън]] е описана в „'''''Dearest„Dearest Wilding'''''“Wilding“ („'''''Скъпият„Скъпият ми звяр'''''“звяр“) от самата Ивет ([[1995]]) – когато се срещат, тя е била на 16, а Драйзер – 40 години по-възрастен, когато се срещат.

Като романист Драйзер дебютира със „'''''Сестра„Сестра Кери'''''“—Кери“ — много силен разказ за възхода на младо работещо момиче до театрална звезда. ''„Тя беше осемнадесет-годишнаосемнадесетгодишна, умна, плаха и пълна с илюзиите на невежеството и младостта. Каквото и съжаление да изпълваше нейните мисли при прощаването, то в никакъв случай не беше тъга по някакви предимства, от които сега се отказваше. Поток от сълзи при прощалната целувка на майка ѝ, леко стягане в гърлото, когато колите изтрополиха до мелницата, където баща ѝ работеше през деня, жалостива въздишка, докато познатите зелени околности на селото преминаваха пред очите ѝ – и нишките, свързващи я така леко към моминството и дома бяха невъзстановимо прекъснати“''. (по изданието от 1981)

Президентът на издателството, [[Франк Дъбълдей]], не одобрява работата – Драйзер осветява недостатъците на своите герои, но не ги осъжда и допуска порокът да бъде награден, вместо наказан. Никакъв опит не е направен да се подпомогне книгата. „'''''Сестра„Сестра Кери'''''“Кери“ е преиздадена през [[1907]] и става един от най-прочутите романи в литературната история. Филмовата версия на [[Уилям Уайлър]] с участието на [[Лорънс Оливие]] и [[Дженифър Джоунс]] е създадена в разгара на студената война и ерата на макартизма.

Мизерните 500 продадени бройки от първия му роман и семейните проблеми докарват Драйзер до ръба на самоубийството. Той заема разнообразни длъжности. Като главен редактор на три женски списания е принуден да напусне през [[1910]] заради любовна история на работното място. През [[1911]] се появява „'''''Джени„Джени Герхарт'''''“Герхарт“, вторият роман на Драйзер. В него се разказва за млада жена, Джени, която е съблазнена от сенатор. Тя ражда извънбрачно дете, но жертва собствените си интереси, за да не навреди на кариерата на любовника си. Пасажът, където любовникът на Джени, Лестър Кейн, син на богато семейство, ѝ разказва за контрацептивите, е премахнат от Рипли Хичкок, редактора на '''Harper & Brothers'''.

„'''''Джени„Джени Герхарт'''''“Герхарт“ е последвана от романи за живота на американски транспортен магнат Чарлз Т. Джъркс, „'''''Финансист'''''“„Финансист“ ([[1912]]) и „'''''Титан'''''“„Титан“ ([[1914]]), които показват влиянието на еволюционните идеи на [[Хърбърт Спенсър]] и концепцията на [[Ницше]] за свръхчовека. Последният том от трилогията, „'''''Стоик'''''“„Стоик“, е довършен през [[1945]].

„'''''Геният'''''“„Геният“ – полу-автобиографичниятполуавтобиографичният роман на Драйзер ([[1915]]), е порицан от Нюйоркското дружество „Борба с порока“. Книгата остава извън пазара, докато не е издадена отново пет години по-късно.

Комерсиално най-успешният роман на Драйзер е „'''''Американска„Американска трагедия'''''“трагедия“ ([[1925]]), приспособен за екран за първи път през [[1931]] с режисьор [[Джоузеф фон Стърнбърг]]. Драйзер е категорично против филмовата версия, защото представя младежа- убиец като жаден за секс мързелив безделник. Втората филмова адаптация, озаглавена ''[[Място под слънцето (филм, 1951)|Място под слънцето]]'' е от [[1951]] година с участието на [[Монтгомъри Клифт]] и [[Елизабет Тейлър]].

„'''''Американска„Американска трагедия'''''“трагедия“ разказва историята на един младеж, Клайд Грифитс, нерешителен като [[Хамлет]], който има намерение да постигне успех и слава. След автомобилна катастрофа, Клайд е нает на работа от далечен роднина, собственик на фабрика за яки на ризи. Клайд съблазнява Роберта Алдън, работничка от фабриката, но после се влюбва в Сондра Финчли, момиче от местната аристокрация. Роберта, вече бременна, настоява Клайд да се ожени за нея. Той я извежда на разходка с гребна лодка в изолирано езеро и при странна поредица от „случайности“ тя се удавя. Процесът на Клайд, присъдата и изпълнението ѝ заемат останалата част от обемистата книга. Драйзер показва, че едно материалистично общество е толкова виновно, колкото и самият убиец. Драйзер основава този роман на свое лично проучване по действителен случай през юли [[1906]]. „Американска трагедия“ е забранена в [[Бостън]] през [[1927]].

Много от произведенията на Драйзер са резултат от жизнения му опит като бедняк през младостта му. Сред неговите редки екскурзии из областта на фантазията е разказът „'''''Ръката'''''“„Ръката“ ([[1920]]). В него се разказва за убийство и обсебването на убиеца от духа на убития, но отново зад кошмара на главния герой са познатите теми на романите на Драйзер – страхът на изгубващия социална позиция, чувството на нравствена вина, породено от невъздържаната борба към успех.

След смъртта на жена си през [[1942]], г. Драйзер се жени за братовчедка си [[Хелън Ричардсън]], която живее с него от [[1919]]. Драйзер умира в [[Холивуд]], [[Калифорния]], на [[28 декември]] [[1945]] г. В последните месеци от живота си, Драйзер става член на Комунистическата партия. През [[1920-те|20-те години]] пътува до [[Русия]] и обрисува преживяванията си в „'''''Русия„Русия през погледа на Драйзер'''''“Драйзер“ (1928). По време на управлението на [[Джон Едгар Хувър]] като директор на [[ФБР]] (1924 – 1972), Драйзер е смятан за опасен за сигурността елемент и ФБР води досие за него.

{{цитат|Той имаше огромно влияние върху американска литература по време на първата четвърт на века – и за известно време беше самата американска литература, единственият писател, за когото си струваше да се говори в същият дух като за европейските майстори. От страстите, противоречията и страданията той изтръгна изкуство, което беше неговото спасение от нагона и депресиите, които го измъчваха. Нищо чудно, че издигна съзидателния принцип до божественост и насърчи с думи и пример искрения изказ и у други писатели.| от „Теодор Драйзер – американското пътешествие 1908 – 1945“, Ричард Линджмън, 1991|л}}