Роженски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка към „Два санджака отъ Источна Македония“ |
Подреждане |
||
Ред 27:
== История ==
[[File:Rozhen Monastery 005.jpg|мини|250п|ляво|Вътрешният двор на Роженския манастир]]
Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е [[Калист Ангеликуд]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dveri.bg/content/view/8231/503/ | заглавие=Мелнишкият светител – преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395) |достъп_дата =2018-04-25 |фамилно_име=Каравълчев |първо_име=Венцислав |дата= |труд= |издател=Двери |език= |цитат= }}</ref> Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на [[Велика Лавра|Великата Лавра]], в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.▼
[[Файл:Rozhen Monastery - fresco.jpg|дясно|мини|250п|Стенопис от притвора на католикона]]
▲Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е [[Калист Ангеликуд]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dveri.bg/content/view/8231/503/ | заглавие=Мелнишкият светител – преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395) |достъп_дата =2018-04-25 |фамилно_име=Каравълчев |първо_име=Венцислав |дата= |труд= |издател=Двери |език= |цитат= }}</ref> Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на [[Велика Лавра|Великата Лавра]], в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.
Line 44 ⟶ 43:
В края на 60-те години на XX век започват реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите, като те са завършени в началото на 90-те години на XX век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова и Александър Пенев. В 1981 година колектив под ръководството на Христина Станева завършва архитектурна и строителна консервация и реставрация на манастира.
{{основна|Свето Рождество Богородично (Роженски манастир)}}
Днес католиконът носи името „Свето Рождество Богородично“.
=== „Света Богородица Вратарница“ ===
[[Файл:Saint Mary Portaitisa Icon in Rozhen Monastery.jpg|ляво|мини|250п|„Света Богородица Вратарница“]]
Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир [[Ивирон]], спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в [[Мелник]]. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“ (от Джеймс, иберийски монах).<ref name="Δρακοπούλου 317">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 317 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 }}</ref>
Иконата се смята за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – [[Малка Богородица]], храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.<ref>Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, стр. 436.</ref> В манастира се отбелязва и друг празник, свързан с тази чудотворна икона – третият ден на [[Великден]].
Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“.
=== „Свети Йоан Кръстител“ ===▼
[[Файл:Rozhen Monastery TodorBozhinov (1).JPG|дясно|мини|250п|„Свети Йоан Кръстител“]]
{{основна|Свети Йоан Кръстител (Роженски манастир)}}
Костницата „Свети Йоан Кръстител“, изградена в 1597 година,<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://svetimesta.com/Манастири/Rozhen-Monastery-of-the-Nativity-of-the-Mother-of-God | заглавие= Роженски манастир „Рождество Богородично“ |достъп_дата =2018-04-25 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |език= |цитат= }}</ref> е разположена вън от манастирските стени, на 50 m на север, край манастирското гробище. Изписана а е в 1662 година.<ref name="ЕПК 210"/>
Line 64 ⟶ 63:
[[Файл:Rozhen Monastery TodorBozhinov (39).JPG|ляво|мини|250п|„Св. св. Кирил и Методий“]]
{{основна|Св. св. Кирил и Методий (Роженски манастир)}}
Църквата е разположена на 200 m североизточно от манастира. Построена е в 1912 – 1914 година от българите екзархисти, които не са допускани в патриаршисткия манастир, по инициатива на [[Яне Сандански]]. До църквата е погребан убитият в 1915 година Сандански.
== Външни препратки ==
| |||