Обявяване на независимостта на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 22:
[[Берлински договор|Берлинският договор]] от [[1878]] г. определя [[Княжество България]] като [[васал]]но на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с [[режим на капитулациите|режима на капитулациите]], наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след [[Съединението]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на [[независимост]].
Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 г. Тогава в Османската империя избухва [[Младотурската революция]], вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за [[Мароко]], [[Австро-Унгария]] се готви да [[Анексия|анексира]] [[Босна и Херцеговина]], а по железопътните линии [[Мустафа паша]] – [[Белово]] и [[Търново Сеймен|Търново - Сеймен]] – [[Ямбол]] избухва стачка. [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|Правителството]] на [[Александър Малинов]] използва момента и в началото на септември конфискува линиите, собственост на [[Източни железници|компанията на Източните железници]]. Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в [[Цариград]] - [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]] - е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султан [[Абдул Хамид II]], води до влошаване на българо-османските отношения. Под натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Малинов се отказва от опитите за предварително разбирателство със султана и решава да отхвърли едностранно сюзеренитета му, без да съгласува намеренията си с Великите сили – гаранти на [[Берлинския договор]]. В предходните седмици Русия се опитва да сдържа българските намерения, докато издейства съгласието на Австро-Унгария за ревизия на договора с отстъпки за себе си (отваряне на [[Черноморски проливи|Проливите]] за руската флота). От своя страна, Австро-Унгария настоява за връщане на Източните железници, преди да отстъпи по въпроса за българската независимост.{{hrf|Стателова|1999|217-221}}
=== Обявяване на независимостта ===
| |||
