Петар Хекторович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Писател | име = Петар Хекторович | име-оригинал = | снимка = | описание...“
 
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Писател
| име = Петар Хекторович
| име-оригинал = Petar Hektorović
| снимка =
| описание =
| дата на раждане =
| място на раждане = [[Стари град (Хвар)]]
| дата на смърт =
| място на смърт = [[Стари град (Хвар)]]
| работил = [[поет]], [[писател]], ерудит
Line 28 ⟶ 26:
}}
[[Image:Hektorovic notes.gif|thumb|right|260px|Двете български песни: „Къде ми си Радославе войводо?“ и „Целувам те девойко.“, Венеция, 1568 г.]]
'''Петар Хекторович''' ({{lang-hr|Petar Hektorović}}) e хърватски поет и ерудит. Произхожда от старо аристократично семейство.
 
Петър Хекторович е предимно ренесансов деец и хърватски общественик. Притежавал значителни знания за времето си из областите на музиката и архитектурата.
 
Известен е предимно със своето произведение „[[Риболов и разговор с рибарите]]“, отпечатана във Венеция през 1568 г. Произведението на Хекторович е едновременно пътепис и документален репортаж, в поетическа форма, за живота на рибарите на родния [[Хвар]]. [[Бугарщици]]те на Хекторович са първите засвидетелствани и документирани исторически, като първото историческо сведение за тези народни паметни песни е от 1547 г. В едната от песните се разказва за [[Крали Марко]] и брат му [[Андриаш Мърнявчевич]], който посетил [[Дубровник]] след смъртта на краля в [[битка при Ровине|битката при Ровине]]. Във втората бугарщица войводата Владко Удински (Видински) преследва с хитрост войводата Радосав (Радослав) от Сиверин ([[Турну Северин]]), като заръчва на слугите си да убият пленника. Другите народни герои от бугарщиците на Хекторович са [[Иван Шишман]], [[Баязид I]] и [[Лазар Храбелянович]].
 
Творчеството на Хекторович се вписва в една ренесансова хварска традиция от [[XVI век]], която отпочва [[Винко Прибоевич]], който отпечатал във Венеция произнесената си през 1525 г. проповед "За„За произхождението и последвалите деяния на славяните"славяните“, призовавайки славяните към единство от Адриатика до Москва. <ref>[https://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/markovo.htm ЮНАШКАТА ПЕСЕН "МАРКОВО„МАРКОВО ОРАНЕ"ОРАНЕ“ И ГРАНИЧНИТЕ ОКОПИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО]</ref> Историческата тенденция била завършена на островния манастир на съседния [[Млет]] с „[[Царството на славяните]]“.
 
Хекторович е и свидетел на преселението на хърватите през [[Адриатика]] в [[Молизе]].
 
== Източници ==
* [https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95ЭСБЕ/%D0%93%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87Гекторевич,_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80_Петр Петар Хекторович в [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]]
 
== Бележки ==