Германо-датска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x нов ред, 2 интервала, интервал, число+г. (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт|
|име= Германо-датска война
|конфликт=
|картинка=Image:Dybbol Skanse.jpg
|описание=Битката при Дюпелер Шанцен
|период= [[1 февруари]] – [[30 октомври]] [[1864]] г.
|място= [[Шлезвиг]] и [[Ютланд]]
|причина=
|повод=
Ред 19:
|жертви2= 1 570+ убити, 700+ ранени, 3 550+ заловени
|}}
[[File:Feldmarschall Friedrich von Wrangel.jpg|thumb|140px|Фридрих фон Врангел]]▼
'''Германо-датската война''' е [[военен конфликт]] за притежанието на [[Шлезвиг-Холщайн]] и най-вече на херцогство [[Шлезвиг]]. Води се между [[Германски съюз|Германския съюз]] и [[
[[File:De Meza.jpg|thumb|140px|Кристиан Юлиус Де Меза]]▼
▲'''Германо-датската война''' е военен конфликт за притежанието на Шлезвиг-Холщайн и най-вече на херцогство Шлезвиг. Води се между [[Германски съюз|Германския съюз]] и [[кралство Дания]] от [[1 февруари]] до [[30 октомври]] [[1864]] г.
== Причини ==
След първата война за Шлезвиг и [[Холщайн]], Дания запазва [[Суверенитет|суверенитета]] върху Шлезвиг, Холщайн и [[Лауенбург (област)|Лауенбург]], но се задължава да запази херцогствата като частично независими в границите на държавата. Според [[Лондонски протокол|Лондонския протокол]] от 1852 г., Дания не може да присъедини Шлезвиг конституционно, както Холщайн и Лауенбург.
В противоречие с договора, Датската ноемврийска конституция от 1863 г. включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 г. за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз без противоречия (Холщайн и Лауенбург са членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 г., за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.
Line 30 ⟶ 29:
Датският крал [[Кристиан IX]] вижда последна възможност в една нова конституция, която може да спаси държавата от общ провал. Конституцията трябвало, в противоречие с лондонския протокол, да важи първоначално само за Дания и Шлезвиг. Вследствие на това Германският съюз обявява нетърпимостта си срещу Холщайн. Пруският [[министър-председател]] [[Ото фон Бисмарк]] съумява да убеди германския [[Бундестаг]] и да издейства подкрепата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] в делата си.
Бисмарк отбягва намесата на чуждестранните сили, докато заради силните протести на [[Национализъм|националистите]] първоначално стриктно настоява за спазването на Лондонския протокол и отхвърля всички следващи ходове.
== Развитие ==
На [[16 януари]] [[1864]] г. [[Австрия]] и [[Прусия]] поставят 48-часов ултиматум на Дания за анулиране на Ноемврийската конституция и освобождаване на Шлезвиг от датска страна.
▲[[File:Feldmarschall Friedrich von Wrangel.jpg|thumb|140px|left|Фридрих фон Врангел]]
На 1 февруари австрийски и пруски войски, под ръководството на [[генерал-фелдмаршал]] [[Фридрих фон Врангел]], прекосяват река [[Айдер]]. Според плана на съюзниците, австрийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство.
▲[[File:De Meza.jpg|thumb|140px|Кристиан Юлиус Де Меза]]
Под водачеството на 80-годишния фелдмаршал Врангел обединените пруси и австрийци постигат значителни военни успехи. След като напълно са превзели Шлезвиг прусите започват настъпление и към [[Ютланд]]. Близо до Дюпел, в северната част на Зьонерборг, на 18 април 1864 г. те удържат важна победа и така завършва първият етап на войната. Тогава се проявяват предимствата на новата пруска военна организация и на [[Пушка|пушките]] с [[ударник]].
▲На 1 февруари австрийски и пруски войски под ръководството на генерал-фелдмаршал [[Фридрих фон Врангел]] прекосяват река [[Айдер]]. Според плана на съюзниците австрийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство. На 6 февруари пруската армия най-после прекосява Шлай близо до малкия град Арнис. Датчаните били в очакване на директно нападение, но още нямали по-ясно изградена представа. Виелици и сняг възпрепятстват двете армии. Датският главнокомандващ [[генерал-лейтенант]] [[Кристиан Юлиус Де Меза]] евакуира хората от изгубените територии и успява да се изплъзне от пруското обкръжение и се премесва край град [[Фленсбург]]. Загубите в началото на войната за Дания са придружени със значителна паника. Де Меза е подложен на голям натиск и отстъпва върховното командване. Все пак по време на отстъплението главните датски войски са запазени от унищожение. Австрийците, под командването на [[Лудвиг фон Габленц]], се насочват на север от Фленсбург, докато прусите бавно се придвижват от изток през полуостров [[Зундевит]]. Датската армия се настанява в град [[Дюпел]], пред портите на регион [[Зьонерборг]].
== Резултат от войната ==
Първоначално Германският съюз и Австрия по право поемат управлението на завзетите области. Според договора от [[Гащайн]] от 14 август 1865 г., Прусия получава
Вследствие на Германо-Датската война се ограничава датската власт за втори път през [[19 век]] като херцогствата вече не са под управлението на [[Копенхаген]]. Войната в [[Европа]], подобно на едновременно провеждащата се [[Американска гражданска война]], показва стратегическото значение на
== Литература ==
Line 59 ⟶ 62:
== Външни препратки ==
* [http://www.1864.dk/tysk-index.htm Музей на битката при Дюпелер Шанцен]
* [http://www.denkmalprojekt.org/Verlustlisten/vl_sh_armee_1850-51_teil1.htm Загуби на армията на Шлезвиг-Холщайн]
|