Гробница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране: 8x тире, 4x кавички, 9 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[File:Obelisk Tomb.jpg|thumb|220px|Гробницата на обелиските в Петра]]
'''Гробницата''' е [[Архитектура|архитектурно]] съоръжение, предназначено да съхрани останки от [[мъртвец|мъртъвци]]. Гробниците са изграждани от [[камък]], [[тухла|тухли]], [[дърво]], а понякога са вкопавани в скали (скални гробници). Могат да имат едно или повече, помещения, понякога до входовете им водят дълги [[коридор]]и. Освен останки от [[погребение|погребения]], гробниците съдържат различни вещи, поставени като [[погребални дарове]]. В някои случаи гробниците имат [[скулптура|скулптурна]] или [[живопис]]на украса по стените
Гробници са строени от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хил. пр. Хр.) и до наши дни във всички територии на обитавания свят.
Ред 7:
[[File:Tatul-sarcophagus.JPG|thumb|250px|Скалната гробница и светилище при с. Татул]]
[[File:Cournols dolmen2.jpg|thumb|250px|Долмен от Франция]]
[[File:Seuthus III Tomb 1.JPG|thumb|250px|Вход с врати на гробницата от
[[File:Tomb sveshtari2-1-.jpg|thumb|250px|Вътрешност на централното помещение на Свещарската гробница]]
[[File:Vergina2.jpg|thumb|250px|Фасада на една от гробниците от Вергина]]
Произходът и етапите в развитието на тракийската гробнична [[архитектура]] не са напълно изяснени.
Най-ранните гробници са може би скално-изсечените помещения, които се намират в големи количества в [[Родопи]]те, [[Странджа]], източна [[Стара планина]] и североизточна България, датирани от [[Бронзова епоха|къснобронзовата епоха]] (втората половина на II хил. пр. Хр.) до [[Ранножелязна епоха|ранножелязната епоха]] (IX-VII в. пр. Хр.). Някои изследователи смятат, че тези помещения не са били гробници, а [[светилище|светилища]], а други
[[Долмен]]ите в Тракия също произхождат от къснобронзовата и [[Ранножелязна епоха|ранножелязната епоха]]. Те са архитектурни съоръжения, строени от каменни плочи, като стените (и тавана) на едно помещение са изградени всяка от по една плоча. Долмените имат по една или повече камери с различни размери. Срещат се долмени, в които човек едва влиза и не може да се изправи, но има и долмени с по-голяма височина от човешки ръст. Понякога
Както скалните гробници, така и долмените рядко се намират неограбени, тъй като в повечето случаи са били лесно достъпни.
В средата на първо хилядолетие пр. Хр. в Тракия се появяват градените [[могила|подмогилни]] гробници. Те са винаги покрити със земен насип и често притежават дълъг коридор ([[дромос]]), който извежда навън от могилата. Срещат се два основни вида
Кръглокуполните гробници се срещат в териториите на днешна [[България]] и европейска [[Турция]]
Гробниците с правоъгълен план се срещат по-рядко в Тракия, но са много характерни за [[Древна Македония|Македония]] от края на IV в. пр. Хр. Те могат да съдържат повече от едно помещение и са покрити с двускатен или куполен покрив.
Предполага се, че са съществували и дървени гробници с двойни стени, като пространството между тях е запълнено с чакъл. Такива са били гробницата в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] във [[Враца]] и тази от с. [[Оризово]].
Някои гробници не притежават никаква украса, но много са украсени със стенописи (Казънлък, Свещари, [[Оструша]], [[Александрово (област Хасково)|Александрово]]) и релефи (Свещари), има и гробници с надписи (Смядово, Шуменско). В неограбените гробници се откриват множество предмети, поставени като погребални дарове, които са ценен източник за изследване на [[Тракийско изкуство|тракийското изкуство]], религиозни представи и обреди.
== Литература ==
[[Категория:Гробници| ]]
|