Дъжд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 17:
Въздухът съдържа в себе си водна пара, като количеството вода в даден обем сух въздух се измерва в грамове вода на килограм сух въздух (g/kg).{{hrf|Kempler|2007}}{{hrf|Stoelinga|2005|80}} Количеството влага във въздуха често се описва и чрез [[Относителна влажност на въздуха|относителната влажност]] – процентът от максималното количество водна пара, което въздухът може да съдържа при определена температура.{{hrf|American Meteorological Society|2000a}} Колко водна пара може да задържи даден обем въздух, преди да се насити (да достигне 100% относителна влажност) и да се превърне в [[облак]] (група видими малки водни и ледени частици, задържащи се над земната повърхност),{{hrf|American Meteorological Society|2000b}} зависи от неговата температура. По-топлият въздух може да поеме повече водна пара от по-студения преди да стигне до насищане. По тази причина един от начините за водонасищане на даден обем въздух е неговото охлаждане. [[Точка на оросяване|Точката на оросяване]] е температурата, до която даден обем трябва да се охлади, за да стане водонаситен.{{hrf|Naval Meteorology and Oceanography Command|2007}}
Четирите основни механизма за охлаждане на въздуха до точката на оросяване са адиабатното охлаждане, кондуктивното охлаждане, лъчистото охлаждане и изпарителното охлаждане. Адиабатно охлаждане протича, когато въздухът се издига във височина и се разширява.{{hrf|American Meteorological Society|2009a}} Въздухът може да се издига поради [[конвекция]], едромащабни движения на атмосферата или наличието на физически препятствия, като планините (орографско издигане). Кондуктивното охлаждане протича, когато въздухът влезе в контакт с по-студена повърхност,{{hrf|TE Technology|2009}} например при преминаването му от воден басейн към по-студена суша. Лъчистото охлаждане се дължи на [[инфрачервено излъчване]] от съседен обем въздух или от земната повърхност.{{hrf|American Meteorological Society|2009b}} Изпарително охлаждане протича, когато във въздуха проникне изпарена влага.{{hrf|Fovell|2004}}
=== Коалесценция и фрагментация ===
Line 112 ⟶ 114:
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=relative+humidity&submit=Search | work = Glossary of Meteorology | year = 2000a | date = June 2000 | accessdate = 2010-01-29 | title = Relative Humidity | deadurl = no | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110707113357/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=relative+humidity&submit=Search | archivedate = 2011-07-07 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=cloud1 | work = Glossary of Meteorology | year = 2000b date = June 2000 | accessdate = 2010-01-29 | title = Cloud | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20081220034950/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=cloud1 | archivedate = 2008-12-20 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | work = Glossary of Meteorology | year = 2009a | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=adiabatic-process1 | title = Adiabatic Process | accessdate = 2008-12-27 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071017213229/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=adiabatic-process1 | archivedate = 2007-10-17 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = American Meteorological Society | work = Glossary of Meteorology | year = 2009b | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=radiational+cooling&submit=Search | title = Radiational cooling | accessdate = 2008-12-27 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110512161339/http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?p=1&query=radiational+cooling&submit=Search | archivedate = 2011-05-12 | lang = en}}
* {{cite web | last = Fovell | first = Robert | year = 2004 | url = http://www.atmos.ucla.edu/~fovell/AS3downloads/saturation.pdf | title = Approaches to saturation | publisher = University of California in Los Angelese | accessdate = 2009-02-07 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090225074155/http://www.atmos.ucla.edu/~fovell/AS3downloads/saturation.pdf | archivedate = 2009-02-25 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Hubbardbrook.org | work = Hubbardbrook.org | year = 2010 | url = http://www.hubbardbrook.org/pubs/pub_search.php | title = Search the HBES Publications | doi = 10.1029/2005JG000157 | accessdate = 2010-11-18 | lang = en}}
* {{cite web | last = Kempler | first = Steve | year = 2009 | work = daac.gsfc.nasa.gov | url = http://daac.gsfc.nasa.gov/PIP/shtml/atmospheric_water_vapor_or_humidity.shtml | title = Parameter information page | publisher = NASA Goddard Space Flight Center | accessdate = 2008-12-27 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071126083414/http://daac.gsfc.nasa.gov/PIP/shtml/atmospheric_water_vapor_or_humidity.shtml | archivedate = 2007-11-26 | lang = en}}
Line 121 ⟶ 126:
* {{cite web | publisher = rainforests.net | work = rainforests.net | year = 2009 | url = http://www.rainforests.net/variables.htm | title = Variables and Math | accessdate = 2009-01-04 | lang = en}}
* {{cite book | last = Stoelinga | first = Mark | url = http://www.atmos.washington.edu/~stoeling/WH-Ch03.pdf | accessdate = 2010-01-30 | year = 2005 | date = 2005-09-12 | title = Atmospheric Thermodynamics | publisher = University of Washington | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20100602004341/http://www.atmos.washington.edu/~stoeling/WH-Ch03.pdf | archivedate = 2010-06-02 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = TE Technology | year = 2009 | url = http://www.tetech.com/Cold-Plate-Coolers.html | title = Peltier Cold Plate | accessdate = 2008-12-27 | deadurl = no | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090101113417/http://www.tetech.com/Cold-Plate-Coolers.html | archivedate = 2009-01-01 | lang = en}}
[[Категория:Валежи]]
| |||