Разлика между версии на „Йога сутра“

м
Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове; форматиране: 4x заглавие-стил, 3x нов ред, 2x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor)
м (Интервал в заглавие на раздел Външни препратки)
м (Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове; форматиране: 4x заглавие-стил, 3x нов ред, 2x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor))
[[File:patanjali.jpg|thumb|Традиционна статуя на [[Патанджали]], показваща формата на [[Кундалини]] или въплъщение на [[Шеша]]]]
 
'''Йога сутра''' е основен текст на [[Йога]], състоящ се от 196 [[сутра|сутри]] ([[афоризъм|афоризми]]). В Средновековието йога е причислена към шестте ортодоксални школи на [[индуистка философия|индуистката философия]]. Според късния [[Йогататва упанишад]], йога се калсифициира в четири форми – [[Мантра йога]], [[Лая йога]], [[Хатха йога]] и [[Раджа йога]]<ref>Yogatattva Upanishad, translated by K. Narayanasvami Aiyar. YTU 18(b)-19. Now I shall proceed to describe Yoga to you: Yoga is divided into many kinds on account of its actions: (viz.,) Mantra-Yoga, Laya-Yoga, Hatha-Yoga, and Raja-Yoga.</ref>, като последната се счита за най-висша (царска) практика, а Йога сутра е неин основен текст.<ref>For an overview of the six orthodox schools, with detail on the grouping of schools, see: [[Сарвепали Радхакришнан|Radhakrishnan]] and Moore, „Contents“, and pp. 453- – 487.</ref><ref>For a brief overview of the yoga school of philosophy see: Chatterjee and Datta, p. 43.</ref>
 
Въпреки че Йога сутра е станала най-важният текст за йога, мнението на мнозина е, че нейният съставител [[Патанджали]] не е създател на йога, която съществува и преди него, а е велик неин поддръжник и тълкувател.<ref>Introduction, p. xi, The Yogasūtras of Patañjali on concentration of mind. By Fernando Tola, Carmen Dragonetti, K. Dad Prithipaul. Motilal Banarsidass, 1987.</ref>
 
== Структура и съдържание на текста ==
{| class="infobox"
!style="background:#bbf;" colspan="3"|<{{center>|Йога сутра{{sfn|Stiles|2001|p=x}}</center>}}
|-style="background:#ccf;"
|Глава||Значение||Сутри
|-style="background:#eef;"
|Самадхи пада||За обединението с духа||<{{center>|51}}
|-style="background:#eef;"
|Садхана пада||За практиката||<{{center>|55}}
|-style="background:#eef;"
|Винхути пада||За свръхестествените способности и дарби||<{{center>|56}}
|-style="background:#eef;"
|Кайваля пада||За абсолютната свобода||<{{center>|34}}
|}
 
Патанджали разделя Йога сутра на четири глави (''пада'').
* '''Самадхи пада'''. [[Самадхи]] означава блажено състояние, в което йогинът е обединен с Единия. Самадхи е основната техника, която научава йогинът на гмурване в дълбините на ума и постигане на ''[[кайваля]]''. Авторът описва йога и след това природата и средствата за постигане на самадхи. Тази глава съдържа известният дефиниращ стих: ''„Йога читта-вритти-ниродха“'' („Йога е прекратяване на модификациите на ума (съзнанието)“).<ref>Radhakrishnan and Moore, p.454</ref>. Модификациите на съзнанието (''врити'') се овладяват (''ниродха'') чрез постоянна практика (''[[абхяса]]'') и непривързаност (''[[вайрагя]]'', безстрастие), постоянно усилие да се постигне и поддържа състояние на стабилно спокойствие и научаване да се освободи практикуващия от привързаности, неприязъни, страхове и фалшива идентичности, които замъгляват истинския [[Атман|Аз]].<ref>[http://www.swamij.com/yoga-sutras-11216.htm#1.12 Yoga Sutras 1.12- – 1.16: Practice and Non-Attachment]</ref>
 
* '''Садхана пада'''. [[Садхана]] е санскритската дума за „практика“ или „дисциплина“. Тук авторът описва две форми на йога: ''[[Крия йога]]'' (Йога на действието) и ''[[Раджа йога|Ащанга йога]]'' (Осемстепенна йога ).
* '''Кайваля пада'''. [[Кайваля]] буквално означава „изолация“, но в сутрите означава освобождение и се използва взаимозаменяемо с [[мокша]], което е целта на йога. Кайваля пада описва процеса на освобождението и реалността на трансцеденталното его.
 
=== Пречки ===
В първа глава на Йога сутра са изброени пречките на пътеката на Йога: болест, инертност, съмнение, небрежност, мързел, чувственост, разсеяност, непостоянство, нестабилност. Съпътстващи тези пречки са болката, отчаянието, нервността и нередовно дишане.
 
Сутра 2.33 дава метод за контрол на мислите: „Когато възникнат обструктивни мисли, практикувайте противоположната мисъл.“<ref>[http://www.yanayoga.de/englisch/sutras2.html Sadhana Pada – Practice of Yoga]</ref>
 
=== Клеши ===
Във втора глава на Йога сутра са изброени и петте причини за [[самсара]] или кръговрата от [[прераждане|прераждания]]. Тези беди или ''клеши'', са:
 
 
=== Садхана пада ===
''Садхана'' означава „практика на духовна дисциплина“.
 
Във втора глава авторът описва две форми на йога: ''[[Крия йога]]'' (йога на техниките) и ''[[Раджа йога|Ащанга йога]]'', йогата на осемте степени, чиито първи четири отговарят на ''[[Хатха йога]]''.
 
*[[Пранаяма]]: контрол на жизнената енергия чрез дишане. Полезна е за здравето и спомага за концентрация и медитация.
*[[Пратяхара]]: отдръпване на сетивата от външни обекти.
 
Последните три нива се наричат вътрешни помощи за йога (антаранга садхана)
*[[Дхарана]]: концентрация на ума върху обект като пламък на свещ, точката на междувеждието или изображение на Бог.
**'''Сампраджната самадхи''' – съзнателно самадхи. Умът остава концентриран (''екагра'') върху обекта на медитация, следователно съзнанието за обекта на медитация остава. Умствени модификации възникват само по отношение на обекта на медитация.
**'''Асампраджаната самадхи''' – свръхсъзнание. Умът и обектът на медитация стават едно. Съзнанието за обекта на медитация се трансцедентира. Всички умствени модификации се прекратяват (''ниродха''), макар че латентни впечатления може да останат.
 
Комбинирана едновременна практика на дхарана, дхяна и самадхи се нарича ''[[самяма]]'' и се счита за инструмент за постигане на различни сили (''[[сиддхи]]''). Тези висши състояния и способности на съзнанието и техниките на йога за тяхното постигане се описват във трета глава, Вибхути пада. Но както е споменато по-горе, сиддхите разсейват и не трябва да се насърчават. Сиддхите са ''[[Мая (индуизъм)|мая]]'', или част от света на космическата илюзия. Целта на самадхи е не да се придобият сиддхи, а да се постигне ''[[кайваля]]''.
 
== Бележки ==
<references/>