Любомир Стоенчев: Разлика между версии

През 1898 година Любомир Стоенчев е изпратен от [[Борис Сарафов]] в [[Цариград]] като специален представител на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], за да разговаря с Екзархекзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I]] по отношение на учителите членове на Организацията, които Екзархията трябва да назначи в българските екзархийски училища в различни райони на Македония. За да не бъдат залавяни от турските власти онези учители, за които турската полиция започва да подозира, че са членове на Революционната организация, бързо биват премествани в други градове или села, по-далече от мястото, където са работили до момента.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/3_3.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.]</ref>

През есента на 1902 г. поручик Любомир Стоенчев участва като войвода на чета в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]].<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 120 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref><ref name="ЕПК"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Презв средата на месец август 1903 г. Любомир Стоенчев навлиза в [[Разлог (област)|Разложко]], [[Серски революционен окръг]] начело на отряд от 80 души. Когато се изготвя планът за бойните действия в Серски революционен окръг поручик Стоенчев получава задача от генерал [[Иван Цончев]], ръководителя на ВМОК, да замине за [[Валовища|Демирхисарско]] и да извърши разузнаване в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]], евентуално да го овладее и да разруши моста на [[Струма]], за да се затрудни предвижването на турската армия. В Демирхисарско отрядът на поручик Стоенчев действа заедно с четата на стария войвода на ВМОРО дядо [[Илия Кърчовалията]]. Когато отрядът на Стоенчев доближава моста на [[Струма]] е нападнат от турска войска, която охранява района. Въстаниците водят голямо сражение с турската армия на 9 септември в местността Ливадата. Турците дават 6 души убити, а четата на поручик Стоенчев се изтегля без загуби. На 12 септември в местността Мали пресек поручик Любомир Стоенчев води ново сражение. Битката продължава цял ден. Турците дават около 30 убити и много ранени, а четата губи 6 души въстаници и 16 души са ранени.<ref> [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_6.html#1a Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, 1968, с. 131]</ref> Като прибира ранените, отрядът на поручик Стоенчев се изтегля към Неврокопско. Тук башибозукът и турската войска са започнали да опожаряват и разграбват българските села. Отрядът на Любомир Стоенчев прикрива бягащите към границата с България български семейства от опожарените села [[Кремен (Област Благоевград)|Кремен]] и [[Обидим]] и ги придружава досами границата при [[Айгидик]].<ref>Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 - 252.</ref> Преди да премине на българска територия отрядът на поручик Стоенчев води сражение с турците при село [[Доспат]].

По време на [[Балканска война|Балканската война]] Любомир Стоенчев е командир на 9Девета велешка дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref name="ЕПК"/> През Междусъюзническата война на 20 юли 1913 година е командирован в 11 серска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682.</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на [[Двадесет и осми пехотен стремски полк|28-ми пехотен стремски полк]]<ref name="ЕПК"/><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.</ref> и дружина от [[Шестдесет и четвърти пехотен полк|64-и пехотен македонски полк]]. Достига до чин полковник от Българската армия. Носител е на орден „За храброст“.<ref name="ЕПК"/>

След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и ръководителитее наблизък Организацията –с генерал [[Александър Протогеров]].<ref и [[Тодор Александров]].name="ЕПК"/>