Църногорски манастир: Разлика между версии

Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка“ в подножието на връх [[Тумба (Черна гора)|Тумба]] (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. По време на Второто българско царство манастираманастирът е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737 – 1739 г., обаче, пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил посечен и издъхнал във „Владишка планина“. След това манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.

Според А. Грабар притворът е изграден към 1886 г., а според една приписка манастирът е изграден по времето на Карафеиз, Старата църква, над която е изграден сегашният Гигински манастир, сигурновероятно е била също еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, аналогична на църквите от късното средновековие в Горнострумските райони и Знеполе.

През възраждането престижът на светата обител се засилилазасилил. Тук софийскиясофийският митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. „Св. св. Козма и Дамян“ е притежавал много имоти от времето на българските царе, дарени от местните чорбаджии и закупени с парите на поклонници. Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително – при една сушава година жителите на три села са били изхранени от монасите.