Мария Фьодоровна (Дагмар Датска): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
Ред 43:
Смъртта на младия ѝ годеник се отразява зле на емоционалното състояние на Дагмар. Принцесата се завръща в родината си потънала в толкова дълбока скръб, че собствените ѝ родители се боят за нейното здраве. Трагедията с годеника ѝ сближава много Дагмар с родителите на Николай Александрович, с които тя поддържа непрекъсната кореспонденция след като се завръща в Дания. В писмата си до Дагмар император [[Александър II (Русия)|Александър II]] я уверява, че тя винаги ще бъде част от неговото семейство.
[[Картинка:Dagmar_1864.jpg|мини|180px|Принцеса Дагмар Датска. 1864.]]
През юли 1866 г., докато е на посещение в Копенхаген, великият княз [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]] иска ръката на Дагмар. Дагмар напуска Копенхаген на [[1 септември]] [[1866]] г. и е посрещната тържествено в [[Кронщат]] от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и цялото му семейство. В Русия на [[13 октомври]] Дагмар приема [[Православиеправославие]]то и името Мария Фьодоровна, и полуава титлата ''велика руска княгиня''. Сватбата на Мария Фодоровна и [[Александър III (Русия)|Александър]] е отпразнувана на [[9 ноември]] [[1866]] в [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]]. Младоженците се установяват в двореца Аничков, където живеят през следващите петнадесет години.
 
Мария Фьодоровна е красива и популярна. По характер тя е усмихната, жизнерадостна и откровена. Първоначално Мария се заема да научи [[руски език]] и да разбере душата на руския народ. Тя рядко се занимава с политика, като посвещава свободното си време изцяло на своето семейството. Изключение прави постоянно изразяваната от нея неприязън към новосъздадената [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]], която откъсва територии от родината на Мария.