Уикипедия

Златолист (област Благоевград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== География ==
Село Златолист се намира в [[Санданско-Петричката котловина]] в югозападното подножие на [[Пирин|Пирин планина]] на 32 км югоизточно от град [[Сандански]]. До Златолист се стига през село [[Катунци]], което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е [[асфалт]]иран. От [[Мелник]] до селото е изградена [[екопътека]], която продължава до [[Роженски манастир|Роженския манастир]]. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Почвите са предимно ерозирани излужени [[Канелени горски почви|канелени горски]]. През селото тече малката рекичка Кавакли дере. Северно от Златолист се намират [[Мелнишки пирамиди|Мелнишките земни пирамиди]].<ref>Енциклопедия name="ПиринскиЕПК край358". Том >{{ЕПК|1, Благоевград, 1995, стр.|358.}}</ref>
На името на селото е именуван хълм [[Златолист (хълм)|Златолист]] ({{lang-en|Zlatolist Hill}}), разположен на полуостров [[Тринити (полуостров)|Тринити]], [[Антарктида]].
 
== История ==
Село Златолист възниква като [[чифлик]], който е прераства в [[село]]. До 1951 година името на селото е '''Долна Сушица'''.<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Николай | year = 2005 | title = [[Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004]] | publisher = ИК „Петър Берон: Изток-Запад“ | location = София | pages = | id = ISBN 954-321-071-3}}</ref> Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно [[Отглеждане на тютюн|тютюнопроизводство]].
 
В землището муна Златолист са регистрирани [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна [[църква (сграда)|църква]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.name="ЕПК 358.<"/ref><ref>Цветков,{{cite Борис.book |title= "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието,: IX - XVIII век", София,|last= Цветков|first= Борис|authorlink= |coauthors= |year=2002, стр.|publisher= |location= София|isbn= |pages= 105.|url= |accessdate= |quote= }}</ref>▼
Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно [[Отглеждане на тютюн|тютюнопроизводство]].
 
Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1611 - 1617 година, 1623 - 1625 година и 1650 и 1660 година.<ref name="ЕПК 358"/> През XVII век - XIX век селото е свързано с железодобивната индустрия в областта [[Мървашко]]. Жителите му се занимават с [[кираджийство]] и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).<ref>{{cite book |title= Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини) |last=Георгиев |first= Георги К|authorlink= |coauthors= |year=1953 |publisher= |location=София |isbn= |pages=54 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> През ΧΙΧ век е чисто [[българи|българско]] село и се числи към [[Мелнишка каза|Мелнишката каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1857 година е построена църквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“, а в 1887 година - „[[Света Петка (Златолист)|Света Петка]]“.<ref name="ЕПК 358"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица ''(Dolne-souchitsa)'' е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
▲В землището му са регистрирани [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна [[църква (сграда)|църква]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 358.</ref><ref>Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век", София, 2002, стр. 105.</ref>
 
Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от [[1611]] - [[1617]], [[1623]] - [[1625]], [[1650]] и [[1660]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 358.</ref>
 
През [[18 век|18]] - [[19 век]] селото е свързано с железодобивната индустрия в областта [[Мървашко]]. Жителите му се занимават с [[кираджийство]] и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).<ref>Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини), София, 1953, стр. 54.</ref>
 
През 19 век е чисто [[българи|българско]] село и се числи към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1857 година е построена църквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“, а в 1887 - „[[Света Петка (Златолист)|Света Петка]]“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=358 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Долна Сушица ''(Dolne-souchitsa)'' е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Line 39 ⟶ 31:
{{цитат|Суха Сушица, село на И от [[Мелник]] 1 час път. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „[[Свети Георги (Златолист)|Св. Георги]]“, гръцка. 40 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.]</ref>}}
 
Между 1896 - 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1</ref>. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г.година ''Долня Сущица'' е населявано от 440 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.190]</ref>
 
В началото на [[20XX век]] цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]Екзархията. По данни на секретаря на екзархиятаЕкзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в селото ''(Dolna-Souchitza)'' има 520 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 192-193</ref>
 
При избухването на [[Балканската война]] в [[1912]] година единадесет души от Долна и [[Горна Сушица]] са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
[[File:St. George Church, Zlatolist.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Георги“ в Златолист]]
Главната забележителност на селото е черквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“. Храмът е построен в [[1857]] година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през [[1876]] година от [[Теофил Минов]] от село [[Каракьой]], [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="pkЕПК2">Енциклопедия Пирински край, Том {{ЕПК|2, Благоевград, 1999, стр. |405 - 406.}}</ref> Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат [[Марко Минов]], докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref> В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с [[двуглав орел]] - емблема на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
 
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата [[Преподобна Стойна]]. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка [[Ванга]]. В [[Емпория (архитектура)|женското отделение]] е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.<ref name="pkЕПК2"/>
 
Златолист е известен и с [[винарство|винарските]] си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с [[месинг|пиринчените]] чучури.
Line 58 ⟶ 50:
== Личности ==
;Родени в Златолист
* {{флагче|България}} [[Стоян Папев|Стоян Граматик]] (ок.[[около 1810]] - ок.[[около 1900]]), български просветен деец
;Починали в Златолист
* {{флагче|България}} [[Преподобна Стойна]] ([[1883]] - [[1933]]), българска ясновидка.
 
== Външни препратки ==
Line 67 ⟶ 59:
 
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>
 
{{Община Сандански}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Златолист_(област_Благоевград)“.