Уикипедия

Гайтаниново: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 12:
 
== География ==
Село Гайтаниново се намира в [[планина|планински]] район. Разположено е в югоизточните склонове на Южен [[Пирин]] в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 17 km югозападно от общинския център Хаджидимово и на 19 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 mm. През землището на селото тече река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]]. Почвите са [[рендзини]] (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по-масови през 1945 - – 1950 година за [[Димитровград]].<ref name="ЕПК 185">{{ЕПК|1|185}}</ref>
 
През 2012 година в землището на Гайтаниново е обявена [[защитена местност]] [[Жингов бряст]], за опазване на [[кристална ричия]], [[еднодомна мания]], [[триделна мания]], [[славянско котенце]], [[паяковидна пчелица]], [[обикновен анакамптис]], [[пурпурен салеп]], [[тризъбест салеп]] и [[обикновен салеп]], както и местообитанието им.<ref>Заповед № РД-452 от 8 юни 2012 г. Обн. ДВ. бр. 53 от 13 юли 2012 г.</ref>
Ред 19:
На около 4 km западно от селото в местността [[Парилска кула|Кулата]] е намерен керамичен материал, който показва наличие на живот от ранния период на [[желязна епоха|желязната епоха]]. Запазени са останки от [[античност|антична]] крепостна стена, частично използвана и през [[средновековие]]то.<ref name="ЕПК 185"/>
 
Според старо предание жителите на махалите Света Марина, Трохаля, Градището и Сърбаково, за да избягат от турските безчинства, се заселват на място на днешното селото. С имената ''Гайтанине'' и ''Гайтанина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 - – 1625, 1635 - – 1637 и 1660 година.<ref name="ЕПК 185"/>
 
През XVIII и XIX век в селото се добива [[желязна руда]] ([[магнетит|магнетитов пясък]]), която се изнася за претопяване в пещите на село [[Тешово]]. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в [[Солун]]ският[[вилает]]. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.<ref>{{cite book |title= Старата железодобивна индустрия в България |last=Георгиев |first=Георги К |authorlink= |coauthors= |year= 1978 |publisher=Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages=141 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Освен [[ковачество|железаро-коковачеството]] в селото е развито и [[дюлгерство]]то. Дюлгери и [[жътва]]ри от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="ЕПК 185"/>
 
В началото на XVIII век е е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК 185"/> В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="ЕПК 185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[Сер]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Според заслужилият възрожденския учител [[Спас Прокопов]] в годините 1869 - – 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново „свещеното свърталище на българите“.<ref>Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref>
 
През XIX век Гайтаниново е чисто българско село, числящо се към [[Неврокопска каза|Неврокопската каза]] на [[Серски санджак|Серския санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гайтаниново (Gaïtaninovo) е посочено като село със 180 домакинства и 640 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Гайтаниново като село със 150 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
 
През 1891 година [[Васил Кънчов]] посещава Неврокопско и оставя интересни пътни записки за Гайтаниново. Ето какво пише той:{{Цитат|''Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо''.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 214.]</ref>}}
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
Ред 39:
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Гайтаниново живеят 1&nbsp;416 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 74 ученици.<ref>D.M.Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр. 112-113.</ref>
 
През 1895 годинаг. в селото е основан комитет на ВМОРО.<ref name="epk.ЕПК 185"/>
 
На 11 октомври 1908 година в Гайтаниново се провежда учителска сбирка (''конгрес''), на която, след като се разглежда състоянието на учебното дело в Неврокопско и положението на селските учители, се основава учителско дружество (наречено ''съюз'', а по-късно ''синдикат'').<ref>Пандев, К. Културно-просветното дело в Неврокопско след Руско-Турската освободителна война до 1912 г. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 86.</ref>
 
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:
{{цитат|С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква - – „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}}▼
 
▲{{цитат|С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква - „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}}
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.</ref>
Line 53 ⟶ 52:
[[File:Ivan-Stoykov.jpg|мини|Иван Стойков]]
;Родени в Гайтаниново
* {{флагче|България}} [[Андон Жостов]] (1842 - – 1903), български просветен и духовен деец
* {{флагче|България}} [[Васил Хаджипетров]] (1871 - – 1933), български революционер и просветен деец
* {{флагче|България}} [[Вълко Стоянов]] (ок. 1840 - – ?), български революционер, опълченец
* {{флагче|България}} [[Вълчо Сарафов]] (1877 - – 1901), български революционер, деец на ВМОК
* {{флагче|България}} [[Вълчо Япата]], български хайдушки войвода
* {{флагче|България}} Григор Колчаков, български учител в [[Гумендже]] около 1870 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 347.</ref>
* {{флагче|България}} [[Димитър Жостов]] (1868 - – 1935), български военен деец, генерал
* {{флагче|България}} [[Димитър Мавродиев]] (1853 - – 1935), български просветен деец и революционер
* {{флагче|България}} [[Иван Мишев]] (р. 1954), български поет
* {{флагче|България}} [[Иван Стойков]] (1866 - – 1925), български военен деец, генерал
* {{флагче|България}} [[Илия Гадромов]] (1863 - – 1933), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Константин Жостов]] (1867 - – 1916), български военен деец, генерал
* {{флагче|България}} [[Коста Сарафов]] (1836 - – 1911), български общественик
* {{флагче|България}} [[Костадин Кюлюмов]] (1925 - – 1998), български писател и сценарист
* {{флагче|България}} [[Кочо Мавродиев]] (1860 - – 1913), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Крум Прокопов]] (1870 - – 1950), просветен и революционен деец
* {{флагче|България}} [[Никола Падарев]] (1842 - – ?), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Никола Падарев (политик)|Никола Падарев]] (1875 - – 1949), български юрист и политик
* {{флагче|България}} [[Петър Сарафов]] (1842 - – 1915), български учител
* {{флагче|България}} [[Спас Жостов]] ([[1881]] - – 1925), български военен деец
* {{флагче|България}} [[Спас Прокопов]] (1842 - – 1917), просветен и църковен деец
* {{флагче|България}} [[Стефан Михайлов]] (1867 - – 1925), български военен деец
* {{флагче|България}} [[Стойчо Китанов]] (1926 - – 1991), български военен, полковник, погребан с почести след пенсиониране като заместник-началник на ВНВУ "Васил Левски " - – Велико Търново
* {{флагче|България}} [[Филип Цветанов]] (Филип войвода, около 1845 - – 1895), български революционер, опълченец
 
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_1/9.htm Божко гайдаджия и самовили, народна песен от Гайтаниново]
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Описание на с. Гайтаниново от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: "Избрани„Избрани произведения"произведения“, Том I, София, 1970]
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гайтаниново“.