Мадарски конник: Разлика между версии

Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, [[капища]], дворцови и жилищни сгради, и други постройки<ref>Иван Иванов. Опит за идейна възстановка на някои детайли от релефа Мадарски конник. В: (Ред. Васил Гюзелев и др. ) Пътуванията в Средновековна България. Материали от Първата национална конференция ”Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм“. Шумен, 8- – 11. 05. 2008 г. Съюз на учените в България. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научноизследователски център по византинистика. Изд. Абагар. Велико Търново. 2009, с. 214- – 229</ref>. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена ''„Пещерата на нимфите“'', където в [[древност]]та [[траки]]те са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на [[Зевс]], [[Херакъл]], [[Дионис]], [[Кибела]], на тракийския конник-герой [[Херос]] и други. Според специалисти по [[петрология]], лъвът в барелефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и [[петрология|петрологичните]] изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според [[Рашо Рашев]] може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос“<ref>Рашев, Р. Мадарският конник – стари и нови въпроси. – Исторически преглед, 1998, 3- – 4, 192 – 204</ref>.