Рене Декарт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 83:
== Философия ==
[[File:Principia philosophiae.tif|thumb|''Principia philosophiae'', 1685]]
Рене Декарт често е сочен като първияпървият мислител, акцентиращ върху [[Рационализъм|рационалистичния]] подход в развитието на [[естествознание]]то. За него философията е система на мислене, която обхваща цялото познание, и той го изразява по следния начин:
 
: ''Така цялата Философия е като дърво, в което Метафизиката е коренът, Физиката е стъблото, а всички други науки са клоните, които израстват от това стъбло и които се събират в три основни клона, а именно Медицина, Механика и Етика. Под наука за морала аз разбирам най-висшата и най-идеална наука, която, изхождайки от цялото познание на другите науки, е последната степен на мъдростта.''<ref>''Начала на философията'', с.468</ref>
Ред 96:
За да демонстрира по-добре ограниченията на усещанията, Декарт излага т.нар. „Аргумент за восъка“. Той разглежда парче восък и усещанията го осведомяват, че то има някакви свойства, като форма, текстура, размер, цвят, миризма и така нататък. Когато восъкът се приближи до пламък, тези свойства се променят напълно. Но той продължава да възприема предмета като парче восък, въпреки че усещанията го осведомяват за напълно различни свойства. Следователно, за да разбере правилно природата на восъка, той трябва да остави настрана усещанията и да използва ума си. Така Декарт заключава:
 
: ''единствено чрез съдната способност вложена в моя дух, аз рабирамразбирам онова, което смятах, че виждам с очите си''<ref>''Размишления'', (размишение второ), с.335</ref>.
 
[[Файл:Meditationes de prima philosophia - Renatus Cartesius.jpg|мини|Заглавната страница на първото издание на „Размишление за първата философия“]]
Ред 118:
 
=== Метафизика ===
Метафизиката на Декарт е дуалистична. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция). Бог се явява своеобразно свързващо звено между тях, като внася движението в природата и обезпечава всички нейни закони. Именно той се оказва един от създателите на класическата механика за първи път отъждествяваотъждествявайки природата с протяжността. Чрез него е създадена представата за природата като за гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател (Бог).
 
Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята – делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната - протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са въображение, чувства и желания. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.
 
=== Религиозна философия ===
Ред 159:
*Коя крайност е по-лоша – безпорядъчната любов или безпорядъчната омраза?
 
Като различава интелектуалната любов от страстната, първата той вижда „в доброволното духовно единение на съществото с обекта като част от едно цяло с него“. Тази любов е в [[антагонизъм]] със страстта и желанието. Висшата форма на тази любов е любовта към Бога като безкрайно голямо цяло, от което ние сме само нищожна част. Оттук следва, че нашата душа може да обича Бога по силата на собствената си природа – това и&#768; дава висши радости и унищожава всякакви желания в нея. Любовта, колкото и е безпорядъчна, все пак е по-добра от омразата. Омразата е признак за слабост и страхливост. Смисълът на [[морал]]а е да ни учи да обичаме това, което е достойно за любовта. Декарт напада тези, които заглушават своята съвест с вино и тютюн.
 
== Математика и физика ==