Полярен Урал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Планина | име = Полярен Урал | изглед = | изглед-описание = | карта =...“
 
Редакция без резюме
Ред 13:
| възраст =
}}
'''Полярен Урал''' ({{lang-ru|Полярный Урал}}) е планина, най-северната част на планината [[Урал (планина)|Урал]], разположена в североизточната част на [[Република Коми]] и западната част на [[Ямало-Ненецки автономен окръг]] в [[Русия]]. По билото на планината преминава границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Простира се от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 380 km, от изворите на река Хулги (от басейна на [[Об]]) до връх Константинов Камен в близост до [[Байдарацка губа]] на [[Карско море]]. Ширина от 40 до 100 km. Максимална височина връх '''Пайер 1499 m''' ({{coord|66|43|12|N|64|23|31|E}}), разположен в средната ѝ част.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article087770article091350.html «Большая Советская Энциклопедия» – Полярный Урал, т. 20, стр. 340]</ref>
 
Планината е изградена основно от кварцити, кристалинни шисти, вулканични и седиментни наслаги. Съхранили са се следи от планинско-долинни ледници (циркуси, трогови долини, морени). Има малки съвременни ледници (Географски институт при АН на СССР, Долгушин и др.). От него водят началото си реките [[Уса (приток на Печора)|Уса]] (десин приток на [[Печора (река)|Печора]]) с притоците си Елец, Кечпел и др., Кара (влища се в [[Карско море]]) и множество леви притоци на [[Об]] – [[Синя (река)|Синя]], Войкар, Соб, Лонготъеган, [[Шчуча]] и др. В планината има множество езера (най-голямо и най-дълбоко Голямо Шчуче езеро). Склоновете ѝ в южните части (до височина 300 – 400 m) са покрити с редки иглолистни гори съставени от лиственица и смърч с примеси от бреза. Нагоре по склоновете и в северните ѝ части са разпространени планинска и мъхово-лишейна тундра и обширни скалисти и каменисти безжизнени пространства.<ref name="bse"></ref>