Добри Ганчев: Разлика между версии

Роден е в град [[Лясковец]] на [[26 септември]] [[1854]] година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в [[Русия]], където завършва полукласическата гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] в [[1875]] година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в [[Тулча]] по препоръка на [[Васил Друмев]]. След избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] не се записва доброволец в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на [[Райко Блъсков]] в издаването на „Нова България“.

След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в [[1879]] година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до [[1882]] година, когато подава оставка и се завръща в София, където от [[1 октомври]] [[1883]] година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.

Умира в София на [[12 април]] [[1936]] година.<ref>Ганчев, Добри. ''Спомени за княжеското време'', Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 10-15.</ref>