Уикипедия

Дойран: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
Ред 46:
В [[1848]] година дойранци построяват с доброволни помощи голямата катедрална църква „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“, чийто архитект е [[Георги Новаков Джонгар]] от велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=534546&df=673185&dflid=3&GDirId=91d393a649e47d85f7684f01c1dffd5b | заглавие = Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония) | достъп_дата = 6 април 2014 г | фамилно_име = Сивриев | първо_име = Сава | дата = 29.06.11 | издател = Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ }}</ref> С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 1848 за владика в Дойран [[Мелетий Византийски|Мелетий]], известен противник на българското богослужение и българското образование, наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>
 
В [[1856]] година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от [[Галичник]], който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на [[българщина]]та в Дойран. След две години Арсений е уволнен от гръцкия владика. Градът на няколко пъти е посещаван от [[Димитър Миладинов]], по това време учител в [[Кукуш]], във връзка с неговата идея за отваряне на българска гимназия в Кукуш. И под негово ръководство на [[8 юни]] [[1858]] година 29 български първенци от казите Дойран, Кукуш и Карадаг се обръщат с прошение към руския император, като молят да се разреши събирането на помощи в [[Русия]] за откриването на българска гимназия в [[Кукуш]] и за обзавеждането на български църкви.
 
След дълга борба с владиката Мелетий и след като населението в епархията, водено от будните кукушани, [[Опит за уния в Кукуш|заплашва с уния]], през [[1859]] година Мелетий е отзован и на [[29 октомври]] [[Партений Зографски]] е ръкоположен за Поленински епископ. Унията все пак се осъществява през [[1860]] година и макар в Дойран тя да не успява да спечели поддръжници, малка част от населението в епархията и&#768; остава вярна дори и след като през юни [[1861]] водачите на униатското движение – [[Йосиф Соколски]] и [[Драган Цанков]] се отказват от нея. Партений Зографски отваря в Дойран отделно българско училище, в което преподава по [[Ланкастърски метод|Ланкастърската метода]] Киро Ристенин.
 
В [[1863]] година австрийският консул [[Йохан Георг фон Хан]] в „Пътуване в районите на Дрин и Вардар, предприето в 1863 година“ пише за Дойран:
Ред 95:
{{цитат|Българите в Дойран имат местен отряд, полицейска власт, окръжен съд, поща и телеграф и около 160 войника, 40 – 50 четници (местни членове на ВМОРО) и 5 офицери... В самия Дойран има около 450 турски домакинства, 320 български, 240 гръцки и 12 сръбски... Ако искаме в този район да формираме наша власт, това може да стане единствено със сила...<ref>[http://belteror.wordpress.com/2007/02/05/ТЕРОРОТ-И-ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА-ВО-ЈУГ/ Теророт и денационализацијата во Југоисточна Македонија меѓу 1912 – 1913]</ref>}}
[[Файл:Eleftherios Venizelos at Doiran Station.JPG|ляво|мини|Гръцкият премиер [[Елевтериос Венизелос]] на Дойранската гара]]
Градът се радва кратко на свободата си. През [[Междусъюзническа война|Междусюзническата война]] две гръцки дивизии настъпват пред Дойранските възвишения към позициите на трета бригада от [[Трета пехотна балканска дивизия]], командвана от полковник [[Константин Каварналиев]]. Планът на гръцкото командване е чрез пробив край Дойран да си осигури бърз и безпрепятствен преход към [[Струмица]], а оттам през [[Дупница]] към [[София]]. С цената на живота на полковник Каварналиев и половината от личния състав на двата полка от балканската дивизия в [[Битка при Дойран (1913)|Битката за Дойран]], гърците са спрени, но българските части са принудени да се изтеглят. На [[5 юли]] гръцките войски влизат в Дойран и извършват страшно клане.
 
{{цитат|В Дойран разлагащите се трупове издаваха такава смрад и воня, че не можехме да спрем повече от няколко минути}},
 
пишат кореспондентите на френския вестник „Мир“ на [[18 юли]] [[1913]].<ref>Цитирано по: Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 138.</ref> По [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] градът остава в [[Сърбия]], а гарата му в [[Гърция]] (днешното гръцко село [[Дойран (Гърция)|Дойран]]).
 
[[Файл:Doiran-WW1.jpg|мини|250п|Дойран през Първата световна война]]
Ред 114:
{{сродни проекти край}}
[[Файл:Doiran-capit.jpg|мини|250п|Английски, френски и сръбски войници в опразнения от български части Дойран]]
След намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Дойран е отново освободен, този път от сръбска власт, на [[19 ноември]] [[1915]] година от [[Втора пехотна тракийска дивизия]], като българските части са посрещнати с неописуем ентусиазъм, цветя и викове "ура" .<ref>Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, Т. III, С., 1997, с. 357</ref> Според [[Димитър Гаджанов]] през април 1916 година в Дойран живеят 748 турци и 2452 българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.]</ref> След спирането на българското настъпление на сръбско-гръцката граница от страна на германското командване, Дойран се оказва на самата фронтова линия и през пролетта на [[1916]] година населението на града е евакуирано в [[Струмица]] и [[Валандово]]. Църквата е изцяло унищожена, а материалите от нея са използвани за военните окопи<ref>Илюстрация Илинден, бр.98, стр.4 – 5.</ref>.
 
В следващите 3 военни кампании – през 1916, [[1917]] и [[1918]] г., [[Антанта|съглашенските]] войски правят 5 опита да пробият българската отбрана при Дойран, като и 5-те завършват с неуспех на Антантата и огромни жертви. Особено тежка и кръвопролитна е последната [[Битка при Дойран (1918)|Дойранска битка през септември 1918 година]], когато българската [[Девета пехотна плевенска дивизия]], под командването на генерал [[Владимир Вазов]], отблъсква настъплението на четири английски и две гръцки дивизии.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/01.htm Зафиров, Димитър. „Отбраната при Дойран“. в: Военноисторически сборник, брой 1, 2004.]</ref>
Ред 127:
Дойранчани участват активно в съпротивата на [[ВМРО]] срещу новите сръбски окупатори. През [[1919]] година девет души от Дойран се подписват под Манифеста на македонските студенти до Великите сили за оставяне на [[Македония (област)|Македония]] в границите на [[България]].<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 157.</ref> Дойранчанецът Илия Бугарчев е сред основателите на [[Македонско студентско дружество Вардар|Студентското дружество „Вардар“]].<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 160.</ref> Дойранчаните [[Димитър Гюзелов]] и Йордан Сапунджиев са основатели и основни фигури в [[Македонска младежка тайна революционна организация|ММТРО]] и са осъдени на [[Скопски студентски процес|Скопския студентски процес]] през [[1927]] година,<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn16_v.html Църнушанов, Коста. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, УИ „Свети Климент Охридски“, София, 1992]</ref> а лидерът на ММТРО в Дойран Никола Чакъров и членът на организацията Борис Ангюшев са убити.<ref>Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, БАН, 1988, стр. 55.</ref><ref name="promacedonia1919">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_5.html Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г., МНИ, София]</ref>
 
В Дойранско действат четите на войводите [[Йосиф Киров]] и [[Христо Андонов]]. На [[17 юни]] [[1929]] година четата на Йосиф Киров е открита близо до връх Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата четници на [[ВМРО]] оказват няколко часа съпротива на сръбската жандармерия и при пробиването на блокадата загиват войводата Йосиф Киров заедно с още двама четници. Сръбските потери дават 13 убити, в това число и командирът им капитан Желкович.<ref name="promacedonia1919"/>
 
През април [[1941]] година Дойран е освободен за трети път и влиза в [[България]] като [[околия|околийски]] център до есента на [[1944]] година, когато влиза в рамките на нова комунистическа [[Югославия]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дойран“.