Георги Кондолов: Разлика между версии

Участва като доброволец срещу [[Родопски метеж (1878)|въстаналото турско население в Родопите]], в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз [[Александър Батенберг]]. През [[1898]] г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град [[Бургас]]. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество „Пирин планина“. Впоследствие заедно с [[Георги Минков]], [[Григор Дяков]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]], [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]] и други основава на [[15 декември]] [[1896]] година клон на Одринското преселенско дружество [[Странджа (организация)|„Странджа“]]. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на [[19 февруари]] [[1897]] година. След конгреса [[Петко войвода]], Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена [[Тракия]]. В 1900 година заедно с [[Георги Минков]] е делегат на Бургаското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> а в 1901 година – на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>

На [[5 август]] напуска изходния си район и започва предвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата [[Дико Джелебов]] започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребий Димитър Желязков – Македончето застрелва войводата.

На [[22 май]] [[1950]] година село [[Кондолово|Мързова]] е прекръстено на Кондолово в памет на войводата Георги Кондолов. На негово име са кръстени още улици, училища, читалища и други. В [[Малко Търново]] се намира паметник костница на Георги Кондолов и музейна сбирка, а в Националния военноисторически музей се пазят пелерина и пушка, принадлежали на Кондолов. Ценни са и книгите на Иван Пандалеев Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско“ (1896 – 1903), I, и „Георги Кондоловъ и дейностьта му въ Страндженското въстание“ издадена в Бургас през [[1927]] година, съдържаща 5 портрета на войводата. Народа възпява делата на Георги Кондолов и в песента ''„Кондолов, страшен комита“''. По-късно костите му са преместени на [[Петрова нива]].