Разлика между версии на „Охридско-Дебърско въстание“

м
Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
м (Бот: премахване на уикивръзки към години и векове)
Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. На 7 септември 1913 година долнодебърският байрактар Селим ага е заграден от сръбски войски в [[Пешкопия]]. На помощ му пристига милиция от албанските и българските села, но пристигат още сръбски войски и започва голямо сражение, след което въстава цяло Дебърско.<ref>{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба, ІІ том |year= 1996|publisher= Знание|isbn= 954-621-104-4|pages= 42}}</ref> Обединените български и албански чети освобождават [[Дебър]] и на 9 септември 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефедин Пустина, Христо Атанасов, Иван Бойчев, Нестор Георгиев, [[Риза бей]], [[Байрам Стразимири]], [[Наум Бояджиев]] и други, всички родом от Дебър.<ref>{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба, ІІ том |year= 1996|publisher= Знание|isbn= 954-621-104-4|pages= 43}}</ref>
 
Въстаниците прогонват сръбските войски и администрация и от Стружко и Охридско. Четвърти сръбски полк е пленен заедно с всички офицери. Няколко сръбски оръдия са пленени в Охрид, където четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат още на [[12 септември]] призори. Жителите ги посрещат възторжено. Целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа. В нея влизат [[Лев Огненов]], възпитаник на [[Робърт колеж]], [[Иван Групчев]], завършил Солунската гимназия, Павел Христов, революционен организатор, [[Лев Кацков]], юрист, [[Петър Филев]], търговец, и други видни граждани. Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към [[Битоля]].
 
На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници. На състоялия се воеводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и [[Кичево]]. Определени са и войводите, които ще действат в съответните райони. Тъкмо когато въстаниците са готови да тръгнат, Петър Чаулев получава съобщение, че по искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град [[Поградец]] в южния край на [[Охридско езеро|Охридското езеро]]. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят. Въстаниците обаче загубват близо две денонощия.
В Битоля се съсредоточават многобройни сръбски войски. Поради това Чаулев нарежда на въстаниците първо да освободят Кичево, а след това да се отправят към Битоля. Но на път за Кичево въстаническите чети се срещат с настъпващите сръбски войски при прохода на [[Изток планина]], на пътя между [[Ресен]] и Охрид. Завързва се ожесточено сражение, което продължава две денонощия (17 и 18 септември). Четири пъти сръбските войски тръгват в настъпление и всеки път са отблъснати от огъня на българските въстаници. Позициите се защитават предимно от четите на Антон Шибаков и Нестор Георгиев. Но сръбските войски нападат с големи сили, като вкарват в боя оръдия и картечници, което принуждава въстаниците да отстъпят на юг към [[Галичица]]. Много жертви падат и от двете страни.
 
В същото време четата на Петър Чаулев в ожесточен бой разбива сръбските войски при село [[Иванчища]] и на 17 септември превзема Кичево. Цялата територия на изток от [[Черни Дрин]] и Охридското езеро е свободна. Сръбските войски обаче получават значителни подкрепления от артилерията и предприемат настъпление по всички фронтове. На 18 септември въстаниците се оттеглят на юг от Кичево към Галичица планина между Охридското и [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]]. На 18 и 19 септември тежки боеве се водят при [[Голак планина]]. Тук в помощ на сръбските части идват гръцки войски от юг. На 19 септември селата около Охрид са превзети и опожарени от сръбски чети. Сърбите влизат и в самия град. Всички въстанически чети, български и албански, на [[20 септември]] отстъпват на запад към [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]], за да охраняват прохода, през който въстаниците се изтеглят на албанска територия. Същия ден ръководителите на ВМОРО узнават, че албанските чети от Дебърско са разформировани и въстаниците заедно със семействата си отстъпват към Албания. Тогава Петър Чаулев дава заповед за разформироване на българските въстанически чети и трансформирането им в малобройни хвърчащи отряди, всеки с отделен войвода.
 
== Потушаване ==
112 094

редакции