Никола Пашич е роден на [[31 декември]] [[1845]] година в село [[Велики извор]], [[Зайчар]]ско, основано през 18 век от бежанци от [[Голям извор (Област Ловеч)|Голям извор]], [[община Тетевен|Тетевен]]ско.<ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Какво е дал българинът на другите народи |year= 1938, 1939, 1941, 1991, 2006 | pages = 90-91}}</ref> Според сръбската историография самият Пашич извежда произхода си от [[Тетово]] в [[Македония (област)|Македония]], а връзката с Тетевен е объркване на имената.<ref> Jovan Dučić (1969). Sabrana djela. 6. p. 197. Пашић је пореклом из Извора у близини За- јечара. Тамо се налази неко људско насеље где су сви људи мање него осредњи, плавих јасних очију, који мало говоре, а воле брзе коње. Пашић је сам за своју породицу говорио да је из Тето- ва у Маћедонији, макар што се онамо затро сва- ки спомен на његове претке; а Бугари су то об- ртали говорећи да је Пашић из Тетувена у Бу- гарској</ref> Баща му умира и майка му се жени повторно за [[сърби]]н, хлебар, който го осиновява и му дава името си (Пашич).
Първоначално Никола Пашич се проявява през 1870 г., като виден оратор на младата [[Народна радикална партия|Радикална партия]]. На изборите на 7 септември 1883 г., партията печели мнозинство и се сблъсква с крал [[Милан Обренович|Милан]], обявил се строго срещу нея. След [[Тимошка буна|Тимошката буна]] от 1883 г. Пашич бяга с неколцина от своите привърженици във [[Видин]], където известно време се укрива от сръбските власти. Като водач на въстанието получава смъртна присъда, но след абдикацията на крал Милан през 1889 г. е амнистиран.
