Страшо Пинджур: Разлика между версии

Роден е на [[3 март]] [[1915]] г. в [[Струмица]], тогава в България. Син е на тиквешкия войвода [[Димитър Пинджуров]], загинал като български подофицер при Криволак.<ref>[http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=0507B8A61D78C245AD28B5B51007F604 Македонија и македонскиот народ во царско писмо од 1689 година, в. Вечер, 17.09.2011 г.]</ref> Негов кръстник е войводата [[Христо Чернопеев]]. След войните Струмица е предадена на Сърбия, а майка му се жени повторно Така Пинджур се връща в родното на баща му [[Ваташа]], където е отглеждан от баба си.

След разгрома на [[Кралска Югославия]] по време на [[Втора световна война]] Страшо Пинджур влиза в конфликт с [[Методи Шаторов]], а в края на 1941 година става член на ръководството на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на комунистическата партия за Македония]]. През август 1942 година инструкторът на [[ЦК на ЮКП]] [[Добривое Радославлевич]] подготвя новия областен комитет в лицето на [[Кузман Йосифовски]], [[Борко Темелковски]], [[Мара Нацева]] и Страшо Пинджур<ref name ="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>. Пинджур става член на главното ръководство на партизанските отряди във Вардарска Македония и на новооснования регионален комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] през декември 1942 година. Същия месец е арестуван заедно с [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]]<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce452/Tekst40.htm Анита ДИМОВА, „Мирче Ацев, народен херој - 60 години од смртта“, Македонско сонце, 2003 г.]</ref> от българската полиция. Подложен е на изтезания.<ref name ="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref> Умира от мъченията в затвора в Скопие на [[4 януари]] [[1943]] година.<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce453/Tekst40.htm Анита ДИМОВА, „Страшо Пинџур, народен херој, 60 години од смртта“, Македонско сонце, 2003 г.]</ref> Посмъртно на негово име е кръстен [[Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“|Народоосвободителният батальон „Страшо Пинджур“]].