Яни Попов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
Ред 16:
На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и [[Дико Джелебов]] ги отблъскват. При изтегляне от района на конгреса четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помощта на четата на [[Цено Куртев]] турците са принудени отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се разделят. В тази битка турците дават двама убити.
 
На 5 срещу [[6 август]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], преди залез слънце, в [[Кавакли]] пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и “смъртните дружини” от селата и да ги поведат към центъра на [[Ениджия]]. Удрят камбаните, събират хората от селото и наказват предателите.
 
След потушаването на въстанието Яни Попов действа с четата си из Странджа до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През [[1904]] г. войводата участва в тракийския [[Варненски конгрес на ВМОРО|конгрес във Варна]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref>. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в [[Ивайловград|Ортакьой]]. Участва в създаването и изграждането на [[Тракийска организация|Тракийската организация]] в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през [[1928]] г.
Ред 22:
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „[[Ясен месец]]“, посветен на [[Пано Ангелов]] и [[Никола Равашола]].<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 363.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.363-366]</ref>
 
Яни Попов умира на [[20 януари]] [[1945]] г.
 
== Бележки ==