Солунско кралство: Разлика между версии

Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с войските на българския цар [[Калоян]]. Убит е от българите на [[4 септември]] [[1207]] година. Престолът е наследен от сина му [[Деметрий Монфератски|Деметрий]], който е бебе, така че същинската власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император [[Хенрих Фландърски]] през [[1209]] година. Тогава [[регент]] на Деметрий става брат му [[Евстах Фландърски|Юсташ]]. Имайки преимущество в тази обстановка, деспотът на Епир [[Михаил I (Епир)|Михаил Комнин]], бивш съюзник на Бонифаций, напада кралството през [[1210]] година, както и България. Хенри побеждава и двете страни. След смъртта на Михаил през 1215 брат му [[Теодор Комнин]] продължава нападенията над кралството. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели войска, която да защити града, поради постоянната си обвързаност в двубоя с [[Никейска империя|Никейската империя]]. През [[1224]] година Деметрий става достатъчно голям, за да поеме властта. През 1222 г. обаче той бяга в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в [[Алмирос]] в [[Тесалия]] от диарна епидемия, в това число и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г.