Отваря главното меню

Промени

12 байта изтрити, преди 1 година
м
Бот: премахване на уикивръзки към години и векове
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] – след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.
 
От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици – [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] година това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.
 
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През [[1945]] г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. Промените от 1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските.<ref name="РС">{{Цитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312 – 0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&stat=969 | format = | accessdate = }}</ref> По същото време в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в Пиринска Македония|агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население]] и заместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. Реформата от 1945 година спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.
Още в [[18 век]] [[Василий Тредиаковски]] иска премахването на {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука. По-късно цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че {{Уникод|&#x463;}} служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В [[1904]] година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата {{Уникод|&#x463;}}. Проектът за реформа на правописа от [[1911]] година, изработен от [[Руска академия на науките|Императорската академия на науките]] е замразен със заповед на цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите ''выучить на ять'' и ''знать на ять'', означаващи „да научиш“, „да знаеш наизуст“.
 
През лятото на [[1917]] година с декрет [[Временно правителство|Временното правителство]] прави правописна реформа, която изхвърля буквата {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука, но за утвърждаването и&#768; са необходими още два декрета на съветската власт от декември [[1917]] и отново от [[15 октомври]] [[1918]] година. Както и в [[България]] правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата {{Уникод|&#x463;}} става символ на [[Бяла гвардия|бялата]] интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от [[Бяла гвардия|белите]], а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след [[Втора световна война|Втората световна война]]. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
 
През 50-те години Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и {{Уникод|&#x463;}} в печата, посочвайки, че изхвърлянето на {{Уникод|&#x463;}} от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.
105 980

редакции